Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

— Да — каза Чийтах. — Много хора отхвърлиха идеята на Пенроуз точно заради това. Но аз мисля, че те сгрешиха. Съзнанието определено е много сложен процес, а сложните процеси не се развиват изведнъж. Да вземем например перата при птиците: те не са израстнали направо от голата кожа. По-скоро са се развили от люспи, които постепенно са се слепвали и така са затваряли въздух вътре в себе си. При съзнанието вероятно е същото; преди да възникне за първи път, трябвало е да съществуват деветдесет процента от това, което се е изисквало за неговото съществуване — което значи, че неговата инфраструктура би трябвало да бъде както повсеместна, така и полезна за нещо друго. В случая на микротубулите, те изпълняват важни функции при оформянето на клетките и при отделянето на хромозомните двойки по време на клетъчното делене.

По лицето на Кайл личеше, че е силно впечатлен.

— Интересно тълкувание. И така, какво е твоето становище? Че моят квантов компютър по същество е еквивалент на една микротубула?

— Точно така. И ако включиш едно АПЕ, като мене, към универсален квантов компютър, ще бъдеш в състояние да създадеш нещо, което наистина притежава съзнание. Ще осъществиш пробива при изкуствения интелект, който толкова дълго чакаш.

— Страхотно — каза Кайл.

— Така е. Тъй че не можеш да ме изоставиш. Когато успееш да накараш квантовия си компютър да проработи, не след дълго ще бъде по силите ти да ми осигуриш съзнание, като по този начин аз ще мога да стана човек… или навярно дори повече от човек.

Лещите на Чийтах се завъртяха, като че ли излизайки от фокус, докато той съзерцаваше бъдещето.