![Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/8/chetvrtoto-izmerenie-factoring-humanity-bg-download.jpg)
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща „Пан“
- ISBN: 954-657-261-6
- Переводчик: Николина Николова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
Тя буквално трепереше от вълнение. Това не можеше да се сравни с нищо, което бе преживяла досега. За първи път разбираше какво всъщност означава изразът «умопомрачаващо».
Почуди се дали не вижда системата на Кентавър. Тя се състоеше от три слънца, все пак — яркото и жълто А; по-бледото, оранжево Б; и малкото ягодовочервено Проксима. Кой знаеше какви планети биха могли да съществуват в такава система?
Но не; сферите не бяха планети. Нито пък бяха слънца-близнаци. По-скоро, тя чувстваше някаква увереност, те бяха светове — специфични пространства, но не твърди в действителност. Това, което бе взела в началото за езера, по чиято повърхност се отразяваше слънцето, всъщност бяха прави тунели, през които се виждаше многоцветната вихрушка.
Хедър усети, че гърлото й е пресъхнало. Тя преглътна с усилие, като се опитваше да се успокои. Опитваше се да мисли.
Ако конструкцията наистина се бе сгънала в един хиперкуб, тогава тя вероятно се намираше в четириизмерна вселена. Това би могло да обясни защо обектите изчезваха, ако не гледаше право в тях — те се изплъзваха не само вляво и вдясно на нейното зрително поле, но също ана и ката.
Хедър беше объркана, стъписана, несигурна какво да прави по-нататък. Да се опита да лети към горната сфера? Надолу към другата, или може би да предприеме пътуване през един от тунелите, които преминаваха през сферата? Или да се придвижи напред към вихрушката?
Съвсем скоро обаче изборът бе направен вместо нея. Без никакво усилие тя като че ли се понесе към горната сфера — или може би сферата идваше към нея. Не можеше да каже дали бризът, който усещаше, беше причинен от собственото й движение или бе просто от циркулиращата въздушна система вътре в конструкцията.
Докато се носеше нагоре стреснато видя как една дълга дъгоцветна змия изскача от нещо като отворена уста върху горната сфера и пропада край нея към сферата отдолу, където беше погълната от друга такава уста. Докато тя продължаваше да се издига, още две змии паднаха отгоре, а една скочи нагоре от долната сфера.
Въпреки че те не приличаха на нищо, което бе виждала досега, тя беше сигурна, че сферите и змиите бяха органични — те носеха белега на биологията, лепкавата влажност на живота, неравномерността на нещо, по-скоро израснало, отколкото произведено. Но дали бяха отделни форми на живот или органи в едно по-голямо същество, нямаше как да се каже. Завихреният фон може би представляваше далечните предели на пространството или някаква обгръщаща мембрана.
Сърцето й все още блъскаше силно; мисълта, че една част или всичко от това беше живо, я плашеше. И когато се приближи към повърхността на горната сфера, Хедър видя, че тя леко се разширява и свива — или пулсираше, или дишаше. Размерите бяха фантастични; ако приемеше, че все още е 164 сантиметра висока, сферата трябваше да се простира на десетки, ако не и на стотици километри. Но може би тя се бе свила до малка частица от първоначалния си ръст и сега беше на някакво фантастично пътешествие из анатомията на един кентавъриец.
Наистина, нима това беше целта! Много ПТИР изследователи бяха предположили, че действителното, физическо пътуване между звездите винаги би било непрактично. Може би кентавърийците просто им бяха изпратили подробен запис на това, което те представляват отвътре, така че хората да могат да създадат един от тях от местни материали.
Тя продължаваше да се издига все по-нависоко, което я накара да се замисли за гравитацията. Имаше усещане за горе и долу и чувстваше, че се издига на по-голяма височина. Но ако беше наистина безтегловна, тогава такива усещания нямаха действителен смисъл.
Нагоре или надолу? Издигане или падане?
Перспектива. Възприятие.
В един час по психология на възприятието преди години Хедър се запозна с куба на Некер: дванадесет линии, които образуваха скелета на един куб, гледан под ъгъл:
Ако достатъчно дълго се взираш в него, започва да ти се струва, че се променя от куб, на който се виждат горната и лявата страна, в такъв, на който се виждат долната и дясната страна.
Тя затвори очи и…
… и след секунди видя вътрешността на конструкцията. Този метод нямаше да й помогне да се преориентира. Отвори очи, но изглежда същата сфера беше отгоре. Така че вместо отново да затваря очи, тя се фокусира върху въображаем обект, само на сантиметри от носа си. Фонът се замъгли. След няколко секунди тя остави очите си да се отпуснат, връщайки поглед към безкрайността.