Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]
Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]

Электронная книга - «Четвъртото измерение [Factoring Humanity - bg]». Краткое содержание книги:

В началото на 21 век е засечен неразгадаем сигнал от космоса. След десетгодишни изследвания Хедър успява да проникне в тайните на съобщението. То разкрива смайваща нова технология, която събаря бариерите на времето и пространството като дава надежди за нов етап в човешката еволюция. Ключът към неограничените възможности се оказва съвсем наблизо, но той може да се превърне и в края на човешката раса.
«Четвъртото измерение» е най-завладяващия роман на Робърт Дж. Сойер, който му носи най-високата парична награда за научна фантастика — Premio UPC.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 116
Перейти на страницу:

Хедър се огледа, за да види дали може да открие други липсващи шестоъгълници. Не й отне много време, за да намери още един, а после още един. Но дали току-що бяха станали черни или си бяха такива от дълго време, тя не можеше да каже.

Все пак това, че шестоъгълниците променяха цвета си, я накара да мисли, че може да са пиксели. И въпреки всичко, когато беше летяла над този пейзаж на голяма височина, никакъв образ не беше видим. Хедър прехапа устни от отчаяние.

Тя продължи да се носи над полето от шестоъгълници, преминавайки над празни области, където нямаше нито цветни, нито черни шестоъгълници, само сребърно нищо.

На границата на една такава зона — локва живак, си мислеше тя — Хедър видя един шестоъгълник да се оформя.

Той възникна като точка, а после бързо се разшири, за да запълни наличното място, като се вмъкна между трите стени на други три шестоъгълника и сребърната бездна от другата страна.

Какво представляваха шестоъгълниците?

Бе видяла как се раждат.

Беше ги видяла и да умират.

Но колко от дяволските неща имаше там?

Родени.

Умрели.

Родени.

Умрели.

Шантава мисъл й хрумна — може би мисъл, за която имаше по-голяма вероятност да хрумне на психолог, последовател на Юнг, отколкото на средностатистическия Джо, и все пак шантава.

Не можеше да бъде.

И все пак…

Ако беше права, тя знаеше с точност колко активни шестоъгълници имаше там.

Техният брой не беше безкраен — в това бе сигурна. Не ставаше въпрос за един от неизчислимите проблеми на Кайл; това не бяха безкраен брой плочки, покриващи безкрайна повърхнина.

Не, техният брой беше известен.

Сърцето й биеше едновременно ускорено и силно.

Това бе лъч на прозрение и чувстваше, че е вярно. Трябва да беше нещо подобно — тя се напрегна да си спомни количеството. Седем билиона и четиристотин милиона.

Плюс или минус.

Нагоре или надолу.

Цялото население на планетата Земя.

Юнг даде определен термин; реалност, а не метафора.

Колективното незсъзнателно.

Колективното съзнание.

Колективният ум на човечеството.

Тя почувства прилив на енергия. Всичко съвпадаше съвършено точно. Да, това, което наблюдаваше, беше биологично, но от такъв вид, с какъвто никога преди не се беше сблъсквала, и в мащаби, много по-големи, отколкото изобщо си бе представяла.

Дълбоко в себе си беше знаела, че конструкцията никъде не я бе отвела. Тя все още беше в офиса си, на втория етаж на «Сид Смит».

Всичко, което правеше, се заключаваше в това, че гледаше през изкривени лещи, през един микроскоп на Мьобиус, през топологичен телескоп.

Хиперобхват.

И този хиперобхват й позволяваше да види четириизмерната действителност, която заобикаляше нейния банален свят, действителност, която тя не осъзнаваше в по-голяма степен, отколкото героят на Абът във «Флатланд» беше осъзнавал триизмерния свят около себе си.

Метафората на Юнг го бе обрисувала още преди много години, въпреки че старият Карл никога не бе мислил за това като за нещо физическо. Но ако колективното несъзнателно беше повече от метафора, то трябваше да изглежда по подобен начин: видимо коренно различните части на човечеството, съединени на едно по-висше ниво.

Невероятно.

Ако беше права…

Ако беше права, кентавърийците не им бяха изпратили информация за техния извънземен свят. По-скоро, те бяха дали на човечеството огледало, така че хората да могат най-после да видят себе си.

И сега Хедър гледаше в част от това огледало, в близък план — няколко хиляди умове, плътно подредени пред нея.

Хедър се завъртя, като внимателно разглеждаше обширната повърхност на купата. Тя не можеше да различи отделни шестоъгълници в далечината, но виждаше оцветените места, които съставляваха само малка част от общата площ. Може би пет или десет процента.

Пет или десет процента…

Беше чела преди години, че целият брой на човешките същества, съществували на земята — независимо дали habilis, erectus, neanderthalensis или sapiens — беше около сто билиона.

Пет или десет процента.

Седем билиона хора бяха живи понастоящем.

А деветдесет и три билиона, горе-долу, беше броят на тези, които бяха живели и умрели преди.

Колективният ум не се намаляваше, не се използваше повторно, не се рециклираше.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)