Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
— Не е вярно!
— Вярно е!
— Налагаше се да измисля как да отклоня похотливите ти желания. Децата неволно го сториха вместо мен.
— Защо се обръщат към теб така?
— Когато пристигнах в Монтенегро, започнаха да ме наричат «мамо», а на мен не ми се искаше. Вече си бях съставила план да ги докарам в Щатите, за да бъдат осиновени. Реших, че по-добре е да ме възприемат като по-голяма сестра. Нямаш право да ме виниш заради собствената си заблуда.
— А как да приема факта, че ме превърна в пълен глупак?
— Не съм го извършила от злоба! — извика Кери.
— Така ли?
— Да.
— Признай си, госпожице Кери Бишоп, дъщеря на един от най-големите мошеници на нашето време, че ти доставяше удоволствие да си играеш с мен, сякаш съм кукла? Нима не е напълно естествена дарбата ти да разиграваш хората като марионетки!
Кери трепна, когато Линк спомена баща й и опетненото му име. Явно вече бе запознат с всичко, свързано с произхода й. Презрението му беше основателно, но я заболя, понеже очевидно той смяташе, че е способна на машинации.
— Накарах те да мислиш, че съм монахиня, за да насочим цялото си внимание върху спасението на децата.
— Ами! Целта ти бе да се предпазиш от палавите ми ръце.
— Да!
— И от похотливите ми погледи.
— Да!
— И от целувките, за които твърдиш, че не си могла да понасяш.
— Да!
— Виждаш ли? Както току-що призна, постоянно си ме лъгала.
— Опитах се да ти обясня — изрече Кери, мъчейки се да се защити.
— Странно, не си спомням.
— Последния ден, когато ме целуна. Точно преди да чуем самолета. Исках… опитах се да ти кажа.
— Не си положила големи усилия.
— Не ми се удаде възможност. Събитията се развиха толкова бързо.
— Пътуването със самолета бе дълго.
— Тогава спорихме за парите и аз се ядосах.
— А след като се върнахме? Кейдж и Джени щяха да те пазят от мен, дивия звяр. Защо не ми разправи? Имаше безброй поводи.
— Понеже се боях, че ще се разсърдиш и ще ме нагрубиш.
— Миличка, състоянието, в което се намирам, едва ли би могло да се опише с подобни думи. — Гласът му се сниши до злокобен шепот. — А щом мислиш, че грубостта е обичайното ми поведение, значи въобще не ме познаваш.
— Не съм допускала, че ще се стигне дотук. — Кери усети как долната й устна потрепна и стисна челюсти, за да преглътне унижението. — Честна дума. Съжалявам, Линк, наистина съжалявам.
— Прекалено късно е за извинения, Кери.
— Знам, че те подведох, но нямах избор, повярвай ми. Нуждаех се от теб, но не бях способна да задоволя… желанията ти. Най-важната ми грижа бяха децата.
— Нима си въобразяваш, че ще се хвана на въдицата за благородните ти подбуди? — Той се изсмя ехидно. — Не си прави илюзии, миличка. Искам да почувстваш оскърблението, което изпитах аз, само тогава ще се примиря, че съм успял да си отмъстя. Само това ще ме удовлетвори.
— Какво си намислил?
— Ще те накарам да се молиш да остана при теб, както ти споменах още първата сутрин, след като ме отвлече.
— Не!
Прегракналият вик замря на устните на Кери, когато Линк я събори на одеялото и се стовари върху нея. Затисна ръцете й с тялото си. Хвана брадичката й и я повдигна. Кери се съпротивляваше, но усилията й да го отблъсне бяха напразни. Коленете му стегнаха нейните като в менгеме. Дори не можеше да завърти глава.
Линк използваше езика си като инструмент за възбуждащо изтезание. Прокара го леко по устните й, близна ъгълчетата, очерта формата им, докато Кери започна да се задъхва от удоволствие. Най-накрая устните й се отпуснаха и се разтвориха без никакво насилие от негова страна.
— Ето, видя ли, миличка? Наслаждавай се.
Целувката му бе дълга, пламенна, търсеща. Притискаше устни в нейните, а езикът му галеше всеки чувствителен нерв. Искаше й се да повика на помощ отвращението, ала удоволствието от нежността бе по-силно от волята й. Цяла изгаряше от нетърпение да го почувства с всяка фибра на тялото си. Като в унес се питаше дали и цялото му тяло, изградено от толкова различни по структура мускули, е също така очарователно и вълнуващо. Копнееше да задоволи любопитството си.
Единственото й спасение бе да си припомни как се е зарекла да изпитва към него само презрение, каквото и да й струва това. Опита се да не обръща внимание на топлината, заливаща тялото й, на желанието, препускащо през нея подобно на река от вино, златисто като очите му, на тръпките, които пълзяха по бедрата, корема, гърдите й.