Тарзан, храненикът на маймуните

Наистина, бедният не е виновен за това! И с всичко друго, освен с произхода той може само да окаже чест на моята скъпа родина, а това е най-ласкавият отзив, който мога да дам, за когото и да е.

Ние преживяхме множество чудни приключения, откакто слязохме тук! Папа и мистър Филандър се загубиха в джунглата и ги преследва истински лъв.

Мистър Клейтън също се загуби два пъти и го нападаха диви зверове. Есмералда и аз бяхме обсадени в една стара хижа от една твърде страшна лъвица. О, това беше просто «една ужас», както би казала Есмералда.

Но най-странното във всички произшествия е едно изумително същество, което винаги ни спасяваше. Аз не съм го съзирала, но папа и мистър Филандър са го видели и казват, че е богоподобен бял човек, загорял до тъмнокафяво. Обладавал силата на див слон, пъргавината на маймуна и храбростта на лъв.

Той не говори английски и изчезва бързо и тайнствено, след като извърши някоя доблестна постъпка, все едно че е безплътен дух.

Ние имаме и друг тайнствен съсед. Той написа една удивителна бележка и я закрепи на вратата на хижата, предупреждавайки ни с нея да не повреждаше вещите му, и се е подписал «Тарзан от племето на маймуните».

Ние още не сме го виждали, макар и да предполагаме, че се навърта наоколо, защото, когато един от моряците се капеше да стреля по мистър Клейтън, нечие копие раздроби рамото му.

Моряците ни оставиха много малко провизии и тъй като имаме само един револвер с три патрона в него, не знаем как ще се сдобием с месо, но мистър Филандър казва, че можем спокойно да преживяваме с дивите плодове, които джунглата ни предоставя в неограничено количество.