Тарзан, храненикът на маймуните
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан, храненикът на маймуните». Краткое содержание книги:
— Жалко, че не ни посетиха, преди да отплуват — каза Портър. — Мислех да ги помоля да оставят съкровището ни, защото, ако то пропадне, аз ще бъда един съвсем разорен човек.
Джейн Портър погледна тъжно баща си.
— Не съжалявай за това. Та нали тъкмо заради съкровището те убиха своите офицери и ни оставиха на този ужасен бряг.
— По-тихо, дете, по-тихо — възрази професорът. — Вие сте добра дъщеря, но е житейските работи сте неопитна.
И Портър се обърна и се запъти бавно към джунглата с ръце зад гърба, навел поглед към земята.
Дъщеря му го проследи с очарователна усмивка, а после, обръщайки се към Филандър, каза:
— Моля ви, не го оставяйте да се скита из джунглата, както направи вчера. Знаете, че разчитаме на вас да го пазите добре.
— С всеки ден става все по-мъчен за наглеждане — отговори Филандър. — Струва ми се, че той в момента се е запътил към директора на близкия зоопарк, за да му съобщи, че един лъв е бил на свобода през миналата нощ. О, мис Джейн, вие не знаете какви неща трябва да изтърпявам от него!
— О, зная, мистър Филандър, но макар че всички го обичаме, само вие умеете да се грижите за него. Независимо от това, което ще ви наговори, той ви има голямо доверие заради удивителната ви ерудиция.
Филандър с малко недоумяващ израз на лицето се обърна, за да последва професора, мъчейки се да реши дали да се чувства поласкан или оскърбен от двусмисления комплимент на Джейн Портър.
Тарзан забеляза израза на ужас върху лицата на мъничката група, която следеше „Ароу“. И тъй като корабът сам по себе си беше за него нещо ново, реши да се отправи към северния край на залива, за да го разгледа и да разбере закъде отплава. Прехвърляйки се по дърветата, той достигна носчето едновременно с излизането на кораба от залива и можеше да види всички чудеса на плаващата къща.
Около двадесетина души тичаха нагоре-надолу по палубата, занимавайки се с дебелите въжета.
Духаше лек вятър от брега и корабът се промъкваше през пролива почти без платна. Но сега, на излизане от залива, всички платна бяха вдигнати, за да се усили ходът му.
Тарзан следеше плавното движение на кораба с дълбоко възхищение и страшно му се искаше да бъде на борда. Но ето че острото му зрение забеляза на далечния северен хоризонт лека следа от дим. Учуди го причината за това явление върху безбрежното водно пространство. Почти едновременно с него очевидно и вахтеният на „Ароу“ беше видял дима. За няколко мига платката бяха свалени и завързани и Тарзан разбра, че корабът се завръща към брега.
Човекът на носа през цялото време спускаше в морето въже, към края на което бе привързан някакъв малък предмет. Тарзан не разбираше каква може да е целта на това действие. Най-после корабът застана срещу вятъра. Котвата бе спусната, а платната свити. На палубата започна суетене. Спуснаха лодка и сложиха в нея един голям сандък. Дузина матроси се приведоха над веслата и лодката бързо се понесе към мястото, където Тарзан се беше затаил в клоните на дървото. На руля Тарзан позна същия човек с мишето лице.
Лодката спря до брега. Моряците изскочиха от нея и помъкнаха големия сандък по пясъка. Те се намираха на северната страна на носа и не можеха да бъдат забелязани от обитателите на хижата. Моряците сърдито се разправяха няколко минути. После човекът с мишето лице, придружен от няколко души, се качи на невисокото хълмче, на което растеше едно самотно дърво.
Тъкмо на него се беше спотаил Тарзан. Моряците се огледаха внимателно.
— Тук е добро място — каза човекът с мишето лице, сочейки дървото под Тарзан.
— Толкова добро, колкото и всяко друго — отговори един от спътниците му. — Ако ни застигнат със съкровището на борда, тутакси ще ни го конфискуват. Спокойно можем да го заровим тук. Може би някой от нас ще избегне бесилката и като се върне тук, ще се възползва от съкровището.
Човекът с мишето лице повика хората, които бяха останали в лодката. Те, без да бързат, се приближиха, носейки кирки и лопати.
— Побързайте! — викна им Снайпс.
— Я млък! — извика му сърдито един от моряците. — Всяка дрипа се мисли за адмирал!
— Хей, все пак аз съм капитан и ще те накарам да го признаеш, парцал такъв! — закрещя Снайпс, изригвайки поток от хули.
— По-спокойно, момчета — намеси се един от моряците, който досега мълчеше. — Каква полза, ако се изядем помежду си?
— Съгласен съм, но не виждам защо някой трябва да се прави на началник. Вече всички сме равни.
— Вие, момчета, копайте тук — каза Снайпс, сочейки мястото под дървото, — а през това време Питър ще направи карта на мястото, за да можем после да го намерим. Вие, Том и Бил, вземете още двама души и домъкнете тук сандъка.