Тарзан, храненикът на маймуните

Когато Тарзан, ловувайки през цялото останало време, се доближи отново до хижата, беше станало вече почти тъмно.

В малката къщурка светеше, тъй като Клейтън беше намерил една тенекия газ, престояла недокосната в продължение на двадесет години. Това беше част от припасите, оставени за Клейтън от Черния Майкъл. Лампите също бяха годни за употреба и по този начин пред учудения поглед на Тарзан в колибата беше светло като ден. Сам той често си беше блъскал главата, как да се ползва от лампата? Разглеждането на картинки му беше показало какво представлява тя, но така и не разбра как да я накара да хвърля тази чудна слънчева светлина.

Като се приближи до прозореца край вратата, той видя, че хижата е разделена на две с груба преграда от пръти и платно.

В предното помещение се намираха тримата мъже. Двамата старци бяха се впуснали в разгорещени спорове, а младият, седнал на едни импровизиран стол, допрян до стената, беше съвършено погълнат от една от Тарзановите книги.

Но Тарзан не се интересуваше особено от мъжете и затова премина на втория прозорец. Там беше девойката. Какви прекрасни черти имаше тя! Каква нежна, белоснежна кожа!

Тя пишеше, седнала пред Тарзановата маса. В дъното на стаята на купчина трева спеше негърката.

Цял час, докато девойката пишеше, Тарзан се наслаждаваше на вида й. Как му се искаше да заговори, но го възпираше силен страх да не я изплаши.

Най-после тя стана и остави ръкописа на стола. След това отиде до постелята от меки треви и ги пооправи. Разпусна копринените си коси, увенчаващи главата й. Сякаш вълни на блестящ водопад, превърнат в полиран метал от лъчите на залязващото слънце, се спуснаха до кръста й.