Тарзан, храненикът на маймуните
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан, храненикът на маймуните». Краткое содержание книги:
Клетото дете! Ако знаеше само, че я носят все по-навътре и навътре в непроходимата плетеница на джунглата!
Викът, който чу Клейтън, бе чут и от Тарзан. За миг той стигна до мястото, където беше Есмералда. Но не и обърна особено внимание, след като разбра, че е здрава и читава. Няколко мига той изследва земята и тутакси се понесе по прясната диря, която никое човешко око не би могло да забележи и, още повече, да разгадае. Най-много следи имаше по краищата на клоните, за които се беше залавяла маймуната. Ето тук на клона е смачкана гъсеница и Тарзан инстинктивно чувства къде ще стъпи после голямата лапа — и наистина намира точно там малка влажна диря. По-нататък се вижда малко късче кора, обелена с нокът, а извивката показва пътя на беглеца.
Почти безшумно се носеше Тарзан по следите на Теркоз, а шумът от приближаването му все пак достигаше до ушите на бягащия звяр и го караше да тича още по-бързо. Три километра бяха нужни на преследвача, за да настигне беглеца. Теркоз, виждайки, че няма да се измъкне, скочи на една малка полянка, за да се сражава там за плячката си или да я изостави и да се спаси с бягство.
Той все още притискаше с грамадна лапа към себе си Джейн, когато Тарзан скочи като леопард върху арената. Природата сякаш нарочно я беше създала за този първобитен двубой.
Когато Теркоз разбра кой го е преследвал, изведнъж помисли, че грабнатата от него самка е жена на Тарзан — толкова си приличаха двамата. Заради това Теркоз беше във възторг от възможността да отмъсти на своя омразен враг.
Внезапното появяване на тайнствения богоподобен човек подейства твърде ободрително на Джейн Портър.
По описанията тя вече се беше досетила, че това е чудното същество, което се грижеше за групата. Така че видя в него единствено приятел и защитник. Когато Теркоз я блъсна настрана, тя видя огромните размери на маймуната. Могъщите й мускули и огромните зъби я поразиха. Мигар можеше човек, колкото и силен да е, да победи такъв могъщ противник. Двамата се срещнаха като два разярени бика, като два вълка, които се мъчат да си прегризат гърлата. Срещу дългите зъби на маймуната човекът имаше тясното острие на ножа.
Джейн Портър, прилепила се до ствола на едно огромно дърво, гледаше с ужас и възхищение битката между първобитната маймуна и първобитния човек за жената, за самата нея.
Когато огромните мускули на Тарзан се издуха от напрежение и спряха страшните зъби, завесата на вековната цивилизация и култура изчезна от очите на девойката от Балтимор.
А когато дългият нож десет пъти се опи от горещата кръв на Теркоз и грамадният му труп рухна безжизнен на земята, първобитната жена с разтворени обятия се спусна към първобитния мъж, който се беше сражавал за нея и бе я завоювал.
А Тарзан?
Той направи това, което би направил на негово място всеки мъж, в чиито жили тече истинска кръв. Той взе жената в прегръдките си и започна да обсипва с целувки тръпнещите й устни.
Един миг Джейн Портър лежа на гърдите му със затворени очи. За един миг, първият в нейния млад живот, тя разбра какво е любов.
Но завесата падна отново също така внезапно, както и се вдигна. Мисълта за нечуваното оскърбление покри лицето й с руменина. Жената отблъсна от себе си човека маймуна.
Тарзан беше безкрайно изумен, когато девойката, в която беше безпределно влюбен, се озова като доброволка пленница в прегръдките му. Сега той беше още по-изумен.
Доближи се до нея и още веднъж я хвана за ръката. Тя се хвърли върху него като тигрица, нанасяйки с нежните си ръце яростни удари по могъщата му гръд.
Тарзан не можеше нищо да разбере.
Преди минута той имаше непоколебимото намерение да върне Джейн Портър на роднините й, но тази минута потъна в смътното и невъзвратимо минало, а заедно с нея и неговото добро намерение.
Тарзан, храненикът на маймуните, се преобрази в онзи миг, когато почувства топлото и гъвкаво тяло, здраво притиснато до него.
Прекрасните устни, които се сляха с неговите, обгориха като нажежен печат душата му — печат, който преобрази Тарзан.
Той пак положи ръка върху рамото й. Тя пак го отблъсна.
И тогава Тарзан, храненикът на маймуните, постъпи точно така, както би постъпил всеки негов далечен прародител.
Той вдигна своята жена и я понесе в джунглата.
Рано сутринта на другия ден четиримата души, останали в хижата край морето, бяха разбудени от топовен гърмеж. Клейтън, който изтича пръв, видя, че в малкия залив стоят на котва два кораба.