Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Дълбоко разочарование обхвана царицата. Беше пожелала да прогони любовта, но тя победоносно шестваше отново сред напарфюмираните и гримирани мъже, разплули се върху копринените възглавници с изострени за еротика сетива. Най-лошото бе, че Зикри изобщо не си даваше сметка за аморалния си живот, който отговаряше на новите закони.
Домакинята пожела да представи на царицата някои от предпочитаните си мъжкари, единия заради порочността му, другия заради животинската му страст. На трети тя похвали умението, изтънчеността и разнообразието на прегръдките. Накрая Зикри й разкри обратните привички на някои от конкубините си. Не, плътската любов не бе мъртва. Тя избуяваше тук като чудовищно цвете на страстта и разврата, като онези странни и отровни растения, които никнеха в блатата. Новите „закони на Перлата“ не само бяха много удобни за любовта, но чрез тях тя се лееше на бурни вълни.
Македа дълго слуша как нейната домакиня описва нравите на аксумските патрицианки. Нищо не се беше променило. Само ролите се бяха сменили и жената сега диктуваше удоволствията. Зикри обясни, че с богатството си можеше да си позволи лукса да организира оргия, нещо, което преди беше достъпно само за аристократите. Сега красавиците в Симиена не чакаха да ги изберат, а избираха те. Мъжете танцуваха за тях, след това жените се събличаха и под звуците на китарите, опиянени от ракия и медовина, танцуваха с тях и после се оставяха да бъдат обладавани на диваните в уютния полумрак…
Македа се поинтересува за четиримата й братя.
— Като повечето синове на търговци и богати граждани — отговори търговката — братята ми отидоха в Египет, защото не желаеха да живеят, без да работят. Сега те са ми съдружници в Тива.
Македа напусна дома разстроена. Тази жена, тази дъщеря на търговец с нищо не бе нарушила буквата на нейните закони. Само бе нагодила духа на закона към своя прекалено силен темперамент и без съмнение всички в Симиена правеха като нея. Върховенството на жената и падението на мъжа не бяха попречили на любовта и разгула да възстановят вечната мъжка сила. Следователно борбата трябваше да се води срещу тази мощ, но без да се накърнява инстинкта за възпроизводство, защото Македа се нуждаеше от много войници. Затова царицата повика съветника си Леви, за да решат заедно как да ликвидират любовта, както се ликвидира треската в едно болно тяло.
Ковчежникът Леви не разбираше разрушителната ярост, неизчерпаемото упорство и непобедимата безкомпромисност на владетелката. У стареца плътските страсти бяха угаснали отдавна. Някога търговецът на роби, който при едно нападение го бе отвлякъл още юноша и го бе кастрирал, за да го продаде като евнух, с един замах с ножа му бе отнел и всякакво плътско стремление. На този си живот, непознаващ желанието, той дължеше до голяма степен високия си пост в Симиена. Сред мъжете с висши функции в царския дворец Леви всъщност беше единственият, който се осмеляваше да говори пред Македа откровено и независимо. Дали тази му смелост идваше от безразличието му към живота? Може би. Около него витаеха не малко мълви, но Перлата винаги ги пренебрегваше. Единствената присъда, която не можеше да се обжалва, беше депортирането в опасни страни или изпращането на далечни експедиции с наемни войски и бунтовници. Самият принц Амрам, бе заплатил с живота си твърде острите критики към нея по време на настойничеството си: той почина на поста си в страната Уоламо, чийто зловонен климат го бе унищожил за няколко месеца. Дъщеря му, братовчедка на царицата, беше избягала в Тива след смъртта му, защото не желаеше да живее в страна, в която мъжете измираха като мухи.
Трепереща от възмущение Македа разказа на ковчежника за посещението си при Зикри. Старият Леви с бялата си като сняг брада върху гърдите цинично й обърна внимание, че тази жена законно има право на оргии и колективен разврат. Дори имаше основания за опасение, че най-талантливите мъже на Симиена можеха да напуснат страната и това щеше да е в най-голяма вреда за изкуството и науката.
— Искам да унищожа любовта — заупорства Перлата. — Ще възстановя законите на Иехова в пречистената нация!
— О, царице — поде Леви, — да се убие любовта е толкова трудно, колкото да се угаси слънцето. Аз често съм размишлявал за това. Виждам само един лек: у мъжете и жените да се изкорени сетивото на любовта, както се изтръгва от роба сетивото на слуха или на словото. Трябва да е възможно да се направи операция. Лично аз нямам никакво желание, тъй като любовното ми щение е изчезнало при кастрирането. Обзалагам се, че учените лекари трябва да могат да ликвидират това привличане у другите мъже, без да премахнат способността за възпроизводство.