Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Преди всичко обаче царицата съсредоточи вниманието си върху армията. Бащините й съвети се бяха запечатали здраво в амбициозната й памет. Младата империя трябваше да се разширява и да наложи неоспоримата си власт. С помощта на капитани от Египет, Вавилон и Нинивия14 младата царица попълни редиците на военните си инструктори. Увеличи числеността на полковете и ги снабди с ново оръжие и техника.
Когато научи, че някакъв младеж от Азия, на име Адинрам се е похвалил, че умее да прави метал, по-силен от всички други, тя му заплати толкова много, че той построи пещите си в Аксум, а когато почина, владетелката нареди да поставят на гроба му блок, излят от стомана, чиято формула бе разкрита на аксумските майстори.
Царицата изпрати тридесет хиляди мъже в град Мутова да работят денонощно в продължение на три години и да построят цяла флота военни кораби, които по брой и престиж трябваше да надминат финикийската. Кръсти я „Зелената флота“ и я прати чак в Китай. Корабите на Зелената флота пътуваха редовно до Индия и Малайзия, където купуваха много коприна от местните търговци и печелеха богато.
За да плати на прочутата си армия от работници, които се трудеха денонощно, царицата монополизира златните мини на царството и ги експлоатираше непрестанно. Добитото злато превръщаше в кръгли, лъскави златни монети, с дупка в средата. Скоро, в целия свят започнаха да си разменят „златото на жената“, както го наричаха. Но производството на тези монети беше толкова голямо, че не след дълго покупателната им стойност се оказа по-ниска от тази на среброто.
Така за Македа започна ерата на завоеванията. Тя се хвърли в битките с болезнено удоволствие, смесица от жестокост и омраза към мъжете, които изпращаше с безразличие и презрение на клане по бойните полета. На запад завладя Нубия и Волега и стигна до непристъпните мочурища, на изток отиде до Червеното море, на юг завзе всички земи до Вилманчарк, а на север стигна до границите на Египет.
По-късно ненаситната царица насочи погледа си отвъд африканския континент. Изпрати флотата си да пусне котва в Йемен. След три години изтощителни и безпощадни битки свали цар Атара. Тъй като военачалниците й хвалеха чудесата на тази поробена земя, мините за скъпоценни камъни, пищната зеленина и неизчерпаемите богатства, царицата реши да я посети. По време на величествен морски парад тя пристигна там с ветроходите си с по дванайсет мостика, наредени един над друг, и с кораби, движени от хиляди гребци.
Всичкото злато на завладените земи на Офир, царицата превърна във военна сила. След златото дойде ред на перлите. Македа конфискува перлите на всички ловци край Червено море. Тя унизи дори могъщия цар на Тир, Хирам, като отказва да сподели с този опасен съсед продукцията на кедровите гори от Шершер, благодарение на които бе станала господарка на моретата.
По този начин Непорочната методично утоляваше своя глад за победи и един след друг околните царе навеждаха чела пред нея. Единствено Асадарон бе пощаден. Македа зачиташе неизменната граница между отстъпената от асириеца провинция и провинцията под негово управление. Тази граница беше за нея свещена като спомена за него, който не угасваше в сърцето й. Ни изнурителен труд, ни богатства, ни победи и бляскава слава не можеха да пратят любимия в забрава.
Имаше дни, в които й се налагаше да положи всички усилия, за да се овладее и да не му предложи приказната си империя в замяна просто на любовта му. И все пак му изпрати по таен пратеник една загадъчна рисунка.
Рисунката представляваше две ръце, които удушваха два папагала. Очи на жена ронеха обилно сълзи. Една напречна жълта черта символизираше траур, а под нея жена ореше с много усилия каменна нива. По-долу бе нарисуван Асадарон в най-великолепни одежди, покрит с було, обрамчен с безброй знаци на деня: две кръгчета, означаващи слънце, съчетани с вертикална чертичка.
14
Столицата на Асирия. — Бел.пр.