Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Беше обсипала със злато, почести и титли гениалните архитекти, успели да въплътят в камъка и дървото нейната мечта за величие: град, съставен от три реда галерии, всяка от която можеше да побере петдесет хиляди души. За построяването на този град тя не бе пестила нито керамичните плочи, нито твърдия гранит или базалта, нито тъй трудния за обработване кварц, от който всички инструменти затъпяват.
Трите галерии бяха обградени от множество колонади с ветрилообразни капители, изобразяващи паунови глави и пера. В горните части на колоните бяха изписани или гравирани многоцветни йероглифи, описващи победите на Савската царица, а стените бяха изографисани целите с живи сцени и пирографирани арабески. Таваните бяха оформени от мраморни плочи между греди от кедрово дърво с по една животинска глава върху всяка сглобка.
Подовата облицовка, изработена от солидна смес гипс и кълцани конски косми, беше украсена с рисунка.
В сърцето на двореца, върху изкуствена могила се издигаше самият царски павилион, заобиколен от огромния троен кръг от зали, колони, галерии и портици. От центъра до външния край на кръга от сгради светеше път, широк сто лакти, който можеше да приеме цели армии ескортиращи управителите на царските провинции и посланиците на съседните страни. Могъщите гости на Македа можеха безпрепятствено да настанят своите свити в нейния дворец.
В най-външните сгради се намираха третостепенните служби, спалните на войската и арсеналите. Третата дъга на кръга приютяваше робите, кланиците и военните затвори. Вторият ред приютяваше офицерите, учените, маговете и равините, както и канцелариите на второстепенните служби, трапезариите и училищата. Най-навътре в кръгообразните сгради на първия кръг се намираха кабинетите на служителите от най-висок ранг, великолепната зала на съвета и аудиенциите, висшият съд, блиндираната хазна, както и жилищата на висшите сановници и царедворци.
В средата се издигаше триетажният палат на Македа, заобиколен от грижливо обмислен парк, в който царицата бе събрала шумните си колекции от диви животни. Плоският покрив на палата представляваше огромна цветна тераса. Градини на два етажа над гора от стройни, бели, мраморни колони обграждаха входа на царския дом.
В партера се редяха елфинът, аддерахът, залата за приеми. На първия и на втория етаж личните царски покои включваха спални, молитвени помещения и бани. Всяка зала и всяко помещение се отличаваше с много вкус и предлагаше цяла симфония от подбрани цветове. Когато виден гост посещава палата, фанфари известяваха за пристигането му и владетелката го чакаше в дъното на централната алея, в залата за аудиенции, откъдето гостът можеше да се любува на пейзажа на един град на мечтите, на върха на който висеше пирамида от цветя, като окачена на небето.
Под аления си балдахин Македа виждаше как влиза гостът, начело на военната си свита. Войници, низши и висши офицери от ескорта му спираха последователно на мястото в кръга, отредено за ранга им, а гостът се явяваше сам пред великолепната суверенка. Този помпозен и строг протокол оставяше незабравимо впечатление за несравним престиж, който вълнуваше дълбоко гостите на Сава.
И в Аксум, и в Сава царицата продължаваше да председателства публичния трибунал, като рядко отстъпваше това председателство на главния съдия.
В двореца се редуваха за обучение цели полкове. Македа поддържаше ежеседмични контакти със сановниците, висшите офицери и изобщо с войската. Пищният церемониал, с който протичаха нейните появи, предизвикваше луд възторг у войниците и хората от народа. Струваше им се, че владетелката може да поиска кръвта и живота им като цена за славата и победите й.
Македа стоеше замислена на терасата на палата си и предчувстваше, че целта на хегемонистичните й мечти скоро щеше да бъде постигната. Вече беше завладяла всички царства, граничещи със старите граници. За нея и с нейното знаме се бият непрестанно триста хиляди воини. Едва победили един неприятел и царицата се стараеше да им намери други, още по опасни противници, за да продължат да се бият безспир и без отдих.
Самият фараон Шишак, а и Салманасар Асирийски бяха принудени да приемат условията за добросъседски отношения, наложени им от Непорочната Перла.
Македа беше господарка и на моретата. Пленила беше вятъра в платната на корабите си, родени от звездите. Впрегнала беше вятъра, за да задвижва платнените криле на елеваторите си. Овладяла е слънчевите лъчи, за да суши морската вода и да извлича от нея ценната сол. Победила беше земята, прекопавайки в нея галерии и кладенци, толкова дълбоки, че в тях се чувстваше дъхът на подземния ад. По нейна заповед водите подскачаха на струи с цветовете на дъгата сред ярките цветя на градините й, а дивите зверове й се подчиняваха като кучета.