Савската царица

Първенството на жената и падението на мъжа не попречиха на любовта и разгула да върнат на мъжа вечната сила.

Измъчена от потиснатата си страст и безумно възгордяна от чудното си могъщество, Македа ставаше все по-деспотична. Щом заповядаше нещо, тя трябваше незабавно да получи резултат, колкото и заповедта й да изглеждаше невъзможна. Още щом се отронеше тя от царствените устни, цялата нация се раздвижваше. Не се щадеше никакво усилие. В градовете, където вестоносци разнасяха заповедта бързо, всички съсловни групи се мобилизираха, армиите се раздвижваха. Владетелката не понасяше закъснения.

И тъй при едно пътуване в Йемен тя замисли да премести столицата си. Реши да издигне в Атрат, в окупираните територии, приказен град, символ на нейната сила и столица на империята. Щеше да го нарече Сава. Перлата сама начерта първоначалния план и нареди окончателните планове да са готови до един месец.

На архитекти и строители даде само една година, за да разцъфне като цвете новият център на империята. Даде петдесет хиляди работници от васалните си територии да помагат на зидарите и занаятчиите от Симиена. Още на следващия ден започна разкопаването на равнината.

Същото изискване за незабавно подчинение Македа проявяваше по отношение прилагането на нейните закони. Като първа крачка тя реши да увеличи привилегиите на жените в Симиена. За осъществяването на тази си амбиция тя анализира най-важните си основания. След като любовта беше центростремителната сила на обществото, всичко се развиваше във връзка с непреодолимото любовно влечение. Като ново божество Македа желаеше да промени земните закони: центростремителната сила щеше да превърне в центробежна. След като тя самата нямаше да може да познае любовта, по цялата територия на империята тя щеше да бъде премахната, да бъде отрязана, както се отрязва глава.

Македа събра жени в двореца и им разкри сама своя проект. Нейните доверенички не бяха съгласни любовта да бъде отнесена на последно място в грижите им. Женският род съществуваше заради и от любовта. Те й казаха това, но тя не желаеше да го приеме именно защото ги разбираше прекалено добре. Тогава Македа пристъпи към шест опита с мъже и жени, подбрани от всички класи на обществото.

Царицата заповяда да затворят десет бродирачки да работят без контакт с външния свят в къща с голяма градина и само един мъж, който да ги обслужва като роб. Само месец след това робът се бе превърнал в господар, хранен и глезен от жените, които най-напред се бяха скарали за любовта му, а после си я бяха поделили. По този начин Македа се убеди в непреодолимото привличане на половете.

След това отне мъжа от тези жени и им заповядва да продължат да работят далеч от всякакви изкушения. Страданието по любовника се оказа толкова силно, че след месец работничките започнаха да линеят от близостта помежду си и помолиха царицата да им позволи да се омъжат. Това бе вторият й опит.

Вместо един царицата им даде двама мъже, но резултатите от третия опит се оказаха същите като при втория. Бродирачките се избиваха помежду си от ревност.

След това Македа замени мъжете с кастрати, колкото привлекателни, толкова и културни, и им присъди две жени за другарки. Те заживяха отделно едни от други. Жените се вълнуваха само от мъжествеността, а не от духовните им качества.