Петдесет нюанса сиво

- Ако се налага да говориш с нея, направи го, но искам да съм сигурен, че имаш думата й, че няма да го сподели с Елиът.

Как можа да каже такова нещо! Кейт не беше такава!

- Тя не би направила такова нещо. Ако тя ми каже нещо за Елиът, аз не бих ти казала.

- Е, разликата е в това, че аз не желая да знам нищо за неговия сексуален живот каза сухо той. Елиът е любопитно копеле. Кажи й, ако трябва, но само за това, което сме правили досега. Иначе ще ме обеси за топките, ако знае какво съм ти намислил каза много меко. Определено не исках да чуя плановете му за мен.

- Добре съгласих се бързо и му се усмихнах с облекчение. Мисълта за Кейт с топките на Крисчън в ръка не беше нещо, за което исках да се замислям.

- Колкото по-скоро имам съгласието ти за подчинение, толкова по-добре. Тогава ще се сложи край на всичко това каза той и поклати глава.

- Край на кое?

- На това винаги да ме предизвикваш и да си толкова упорита.

Хвана ме за брадичката и ме целуна нежно и сладко. Вратата на асансьора се отвори, той хвана ръката ми и ме поведе към гаража.

Аз? Да го предизвиквам? С какво?

До асансьора видях черното ауди, но когато Крисчън натисна копчето за автоматично отваряне, разбрах, че няма да пътуваме с него, а с черна лъскава спортна кола на сгъваемия й покрив задължително трябваше да има дългокрака блондинка в оскъдно облекло или дори без такова.

- Много хубава кола казах.

Той се усмихна.

- Знам. И за някаква част от секундата онзи сладък, весел, безгрижен Крисчън се върна в тялото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки. Не можах да прикрия усмивката си. Той ми отвори вратата и се качих. Колата беше много ниска. Той мина отзад, качи се и сви дългото си тяло до мен.

„Как успява да е толкова грациозен във всичко, което прави?"

- Каква е марката?

- Ауди R8 Спайдър. Днес времето е хубаво. Можем да свалим гюрука. Имам и бейзболна шапка тук някъде. Всъщност трябва да са две. Посочи жабката. Има и слънчеви очила, ако искаш.

Моторът изръмжа. Той сложи чантата си зад седалките, натисна някакво копче и гюрукът бавно се сви назад. Натисна друго копче и ме заля Брус Спрингстийн.

- Предполагам, обичаш Брус. Усмихна се. Бавно излязохме от паркинга към рампата и изчакахме вратата на гаража да се вдигне.

Беше прекрасен майски ден. Бръкнах в жабката и извадих бейзболните шапки. Дали обича бейзбол? Подадох му едната и нахлузих другата ниско над очите си.

Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен.