Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Кога ще го видиш пак?
- В сряда. Ще вечеряме заедно.
- Значи го харесваш?
- Да. Но не съм сигурна за бъдещето.
- Защо?
- Той е много сложен за разбиране, Кейт. Неговият свят е много по-различен от моя. Хм, страхотно извинение. И дори, ако се напънеш, може и да повярваш. Много по-добро от: има червена стая за мъчения и иска да ме направи секс робиня.
- Моля те, Ана, не прави нищо с него заради парите му. Елиът каза, че за Крисчън е много необичайно да излиза с някого.
- Така ли каза? Гласът ми се извиси с цяла октава.
„Издаваш се, Стийл. Я по-спокойно". Подсъзнанието ми ме
гледаше укорително и размахваше заканително пръст, после извади отнякъде везните на правосъдието, за да ми напомни, че той може да ме съди, ако издам нещо. Ха... и какво щеше да ми направи? Да ми вземе всичките пари ли? Трябваше да видя в Гугъл какво следва при нарушаване на такова споразумение, докато правя другото „проучване", както ми беше наредил. Беше като домашно. Може би щеше да ми сложи и оценка накрая.
Изчервих се, като се сетих за високата оценка, която бях получила във ваната за орален секс.
- Какво има, Ана?
- Спомних си нещо, което каза Крисчън.
- Изглеждаш различна каза любвеобилно Кейт.
- Чувствам се различна. И ме боли признах.
- Боли те?
- Малко. Изчервих се пак.
- И аз съм така. Мъже! Какво да ги правиш каза тя с престорено отвращение. Като животни са!
И двете избухнахме в смях.
- Е как пък ще те боли? зачудих се аз.
- Ми, много пъти... протърках се.
Изкисках се.
- Кажи ми за Елиът Ненаситния попитах, след като се посмях. За първи път се почувствах спокойна след оня миг, в който чаках на опашката в бара, преди телефонното обаждане, откъдето тръгна всичко това. Оня последен миг, когато се възхищавах на господин Грей от... далеч. Какви щастливи и спокойни дни!
Кейт се изчерви. Катрин Агнес Кавана беше заприличала на Анастейжа Роуз Стийл! Погледна ме с онзи чист като капка роса поглед. Никога не я бях виждала да реагира така при мисълта за който и да било друг мъж преди Елиът. Не бях изненадана. Бях в шок. Къде беше моята Кейт? Какво бяха направили с нея?
- О, Ана. Думите забликаха от нея, без да успее да наниже нито едно смислено изречение Той... е... толкова... всичко... И когато ние... О!... Толкова беше хубаво...
- Мисля, че се опитваш да ми кажеш, че наистина го харесваш.
Тя закима.
- Ще се видим в събота. Ще ни помогне да се преместим. Тя запляска с ръце, скочи от дивана и направи няколко пируета към прозореца. Местенето! Бях забравила! Въпреки всичките тези куфари и кашони около мен.
- Много мило от негова страна казах и наистина се радвах, защото ако го опознаех по-добре, може би щях да изкопча нещо повече за Крисчън неговия странен и дълбоко обезпокоителен брат.
- Какво правихте снощи? попитах. Тя ми хвърли онзи поглед „Какво-мислиш-сме-правили?" и ме изгледа леко глуповато.
- В общи линии това, което и вие. Само че първо вечеряхме каза тя усмихнато. Наистина ли си добре? Изглеждаш малко объркана.
- Да, объркана съм. Крисчън е доста емоционален, краен дори.
- Да, забелязах нещо такова в него. Но с теб се държа добре, нали?
- Да уверих я. Май съм доста гладна. Искаш ли да сготвя нещо?
Тя кимна, хвана две книги и ги сложи в багажа си. После попита:
- Какво мислиш да правиш с тези книги, които ти подари?
- Ще ги върна.
- Сериозно?
- Това е ужасно скъп подарък. Не мога да го приема, особено сега.
Тя кимна, че съм права.
- Разбирам те. Дойдоха две писма за теб, а и Хосе звъни през час. Наистина е отчаян.
- Ще му се обадя казах ядно. Ако кажех на Кейт за Хосе, щеше да го обеси за топките или да го опече на бавен огън и да го изяде за закуска. Взех писмата от масата и ги отворих.
- Ей, имам интервюта за работа! След две седмици. В Сиатъл. За отдел Вътрешен пласмент!
- За кое издателство?
- И за двете!
- Казах ти, Ана, че с дипломирането ти всички врати ще се отворят за теб.
Разбира се, Кейт вече имаше уреден стаж в „Сиатъл Таймс". Баща й познавал някой, който пък познавал някой друг и така нататък.
- Какво мисли Елиът за заминаването ти? попитах.
Кейт се замота из кухнята и за първи път тази вечер изглеждаше разколебана.
- Разбира какви са обстоятелствата. Една част от мен е против, но не мога да не призная, че се изкушавам при мисълта да се пека на слънце две седмици. Освен това майка ми много държи на това. Мисли си, че това е последното ни семейно събиране преди аз и Итън да се присъединим към работещата младеж.