Петдесет нюанса сиво

- О, не, не е каза Крисчън малко заплашително. Можеш да сложиш някоя моя дреха. Той нахлузи бяла тениска, прокара пръсти през „прясно изчуканата" си коса и независимо от тревогата ми загубих посоката на мислите си. Беше толкова красив.

- Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Ще ида да я успокоя. Устата му пак се сви в твърда права черта. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите в дрешника. Избери си! Изгледа ме изпитателно и излезе от стаята.

По дяволите! Майка му! Не си бях поръчвала такъв сюрприз. Може би ако се запознаех с нея, щях да получа парче от пъзела „Крисчън". Може би щеше да ми помогне да разбера защо е такъв... Да, исках да видя тази жена. Хукнах из стаята. Намерих ризата си. Слава богу, не беше много измачкана. Намерих сутиена под леглото и си го сложих. Облякох и ризата. Но това, което наистина мразя, е да слагам бикини втори път. Напъхах глава при бельото на Крисчън. Намерих тесни слипове „Калвин Клайн", нахлузих ги, отгоре джинсите, и накрая маратонките.

Грабнах сакото и хукнах към банята. Погледнах прекалено блестящите си очи, пламналото ми от секса лице. Плитките ми в стил „силно дърпани по време на свирка" не вървяха за случая. Разрових се из всичките му неща и намерих гребен. С мъка сресах косата си отгоре-отгоре и я прибрах на опашка. Огледах се пак и установих, че дрехите ми са в окаяно състояние. Замислих се дали да не приема предложението на Крисчън да сложа някоя от неговите ризи или тениски, но подсъзнанието ми нещо се нацупи. Намъкнах се в сакото, доволна, че маншетите на ризата покриват следите от вратовръзката по китките ми. Е, няма начин, колкото толкова. Тръгнах към всекидневната.

- Ето я каза Крисчън и стана от канапето, където се бе разположил.

Погледна ме топло, окуражително и с одобрение. Жената с пясъчноруса коса до него също се обърна, усмихна се много широко и стана. Усмивка двайсет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокля, обувки в същия цвят, изчеткана, лъсната, елегантна и много красива. Почувствах се неловко. Раздърпана и... никаква.

- Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.

Доктор Тревелиан-Грей подаде ръка. Г Тревелиан. Това беше инициалът, който не бях разбрала.

- Нямате представа какво удоволствие е за мен каза тя и ако не се лъжа, в гласа й усетих облекчение, а очите й ме гледаха топло. Хванах ръката й и на свой ред се усмихнах широко и топло.

- Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей.

- Казвай ми Грейс усмихна се тя, а Крисчън се намуси. Обикновено ми казват Тревелиан. Грей е свекърва ми. Тя ми намигна. Е, как се запознахте? Погледна с любопитство Крисчън.

- Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.