Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Моля те, моля те скимтях като куче, когато захапа и засмука другото ми кутре. Импулсът се заби директно в слабините ми, предизвика болезнен, нетърпим спазъм.
- Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл.
Този път не спря до коляното ми, а продължи нагоре по вътрешността на бедрото, разтваряйки краката ми. И аз знаех какво щеше да направи. Част от мен искаше да го отблъсне. Изпитвах ужас и срам. Знаех, че ще ме целуне между краката. Сигурна бях. А другата в мен трепереше от нетърпение. Той се върна на другото коляно и продължи нагоре, целуваше кожата ми, захапваше я, засмукваше я и после беше вече между краката ми, прокара нос нагоре-надолу между устните, леко, нежно и много деликатно. Гърчех се в неистово желание. Не можех да издържа нито едно негово докосване, без да експлодирам.
Той спря и изчака да се успокоя. Вдигнах глава и го погледнах. Поех дълбоко дъх, за да успокоя дишането си.
- Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? каза той, задържа погледа си върху очите ми, пак сложи носа си между краката ми и вдиша дълбоко.
Цялото ми тяло се бе изчервило. Не можех да гледам как прави това.
И тогава той леко подухна между разтворените ми устни, около входа на влагалището, после по цялата дължина.
- Това ми харесва. Леко дръпна косъмчетата ми. Мисля, че ще ги запазим.
- О, моля те, моля те... виех аз.
- Обичам когато ме молиш, Стийл.
Изстенах.
- Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл прошепна нежно той и пак леш подухна между краката ми. Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. Чух смеха в гласа му и докато тялото ми крещеше от нетърпение и от възбуждащите му думи, езикът му започна бавно да се върти около клитора ми. Ръката му държеше крака ми настрани и не му даваше шанс да помръдне.
Тялото ми стенеше в умопомрачителни конвулсии при допира на езика му.
Въртеше го ту бавно, ту бързо около клитора ми, мъчението беше ужасяващо. Загубих всякакво усещане за каквото и да е, цялата ми концентрация бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми се стегнаха, тялото ми се вдърви, когато усетих пръста му в себе си. Чух как изръмжа като звяр
- О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. За мен, само за мен.
Пръстът му се движеше ловко в кръг, разтваряше ме, разпъваше ме, езикът му правеше същото около клитора ми. Беше прекалено много. Тялото ми виеше за облекчение. Не можех да задържа нищо повече. Напълно загубих съзнание, когато спазмите на оргазма ме стиснаха и преобърнаха всяка клетка в тялото ми. И пак и пак, конвулсия след конвулсия. Крещях. Светът около мен изчезна, потопи се някъде, докато летях в празното пространство нагоре.
Чух някъде отдалеч как разкъсва опаковката на презерватива. Много бавно започна да влиза в мен. Беше леко болезнено, но толкова сладко. Беше много нежен, но и нетърпелив.
- Хубаво ли е? попита.
- Да! И тогава започна да се движи бясно, силно, огромен, настоятелен, с пулсиращ копнеж. Стигах пак до края. Скимтях и стенех.
- Готова си. Направи го за мен, бебчо. Гласът му бе суров, дрезгав, настоятелен и аз експлодирах около него. Излях всичко.
Той ме промуши още само веднъж и свърши със стон, притиснал силно тялото си до моето. После застина.
Усещах цялата му тежест върху себе си, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните си ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж. Бях негова. Тази магия, която ми показа, беше извън всичко, което някога си бях представяла. И той искаше да ме заведе нататък, много по-нататък, към място, което моята невинност не ми позволяваше да проумея. „Господи, какво да правя?"
Той се облегна на лакът и ме погледа с питащи очи.
- Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват.
Думите му отекнаха в съзнанието ми. Той потърка нос в моя. Все още не можех да разбера отзивчивостта на тялото си към всяко едно негово действие. Гледах го с празен поглед, чаках с надежда поне една разумна мисъл да се върне в главата ми.