Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Напълно прав, милорд. Забелязал ли е Ваша светлост кое е нещото, което най-много интересува госпожа Спотсуърт, което изпълва нейното съзнание?
Бил зяпна.
— Нали не си дошъл тук в два през нощта, за да ми предлагаш пак да танцувам чарлстон с нея?
— О, не, милорд.
— Като говориш за нещото, което най-много интересува…
— Съществува един друг аспект от характера на госпожа Спотсуърт, която сте пропуснал да забележите, милорд. Признавам, че тя е изключително ентусиазиран изпълнител на чарлстон, но онова, което занимава мислите й са свръхестествените прояви. След пристигането си в Роастър Аби тя не престава да изразява надежда, че ще има щастието да зърне духа на лейди Агата. Когато информирах Ваша светлост, че съм изготвил план за временното придобиване на огърлицата, основан върху психологията на индивида, аз имах предвид точно този траен интерес към нематериалните проявления.
Бил падна като отсечено дърво обратно върху възглавниците. Беше разочарован.
— Не, Джийвс — каза той. — Няма да го направя.
— Милорд?
— Разбирам накъде клониш. Искаш да се облека в нощница с къдрички и забрадка и да тършувам из стаята на госпожа Спотсуърт, предполагайки, че ако тя се събуди и ме види, ще си каже „Аха, това е духът на лейди Агата“, ще се обърне на другата страна и ще си заспи отново. Никога няма да се съглася на това, Джийвс. Нищо няма да ме принуди да се облека в женски дрехи… дори мазната супа, в която сме накиснати в момента. Мога да се съглася единствено да си лепна добрия стар мустак и да препаша хубавата черна превръзка.
— Не бих ви препоръчал подобна дегизировка, милорд. Дори на хиподрума съм забелязвал клиенти, които зървайки Ваша светлост, отскачаха назад с видим потрес. Една дама, откривайки подобно страховито привидение в стаята си, веднага би надала ужасени писъци.
Бил отпусна ръце с отчаяна въздишка.
— Е, това е то. Всичко е свършено. Планът ти се срути с гръм и трясък.
— Не, милорд. Ваша светлост, ако мога да се изразя така, не е успял да прозре същността на моето предложение. Както вие сам в началото отбелязахте, нашата основна цел е да принудим госпожа Спотсуърт да напусне стаята си, което да даде възможност на Ваша светлост да влезе там и да получи достъп до огърлицата. Предлагам, с позволението на Ваша светлост, да почукам на вратата на госпожа Спотсуърт и да я помоля да ми даде назаем шишенцето си с амоняк.
Бил заскуба косата си.
— Какво каза, Джийвс?
— Амоняк, милорд.
— От броенето на тия овце нещо съм се чалнал — проплака той. — Слухът ми се е повредил. Стори ми се, че чух да казваш „амоняк“.
— Аз го казах, милорд. Ще обясня, че го искам, за да върна Ваша светлост в съзнание.
— Ето пак. Мога да се закълна, че те чух да казваш „да върна Ваша светлост в съзнание“.
— Съвсем правилно, милорд. Ваша светлост е получил силен шок. Минавайки близо до разрушения параклис около полунощ, Ваша светлост е видял призрака на лейди Агата и много се е разстроил. Как Ваша светлост е успял да се добере до стаята си, едва ли някога ще узнаем, но аз съм ви намерил в безсъзнание и веднага съм побързал към госпожа Спотсуърт за нейното шишенце с амоняк.
Бил все още недоумяваше.
— Не мога да хвана нишката.
— Ако мога да поясня думите си, милорд. Научавайки, че лейди Агата, ако мога да се изразя така, е на линия, незабавната реакция на госпожа Спотсуърт би била силно желание да побърза към разрушения параклис с цел да наблюдава свръхестественото явление. Аз ще й предложа да я придружа до там и по време на нейното отсъствие…
Доста често обикновеният човек, сблъскал се с някое гениално откритие, е неспособен да намери думи, за да изрази своите чувства. Когато Александър Греъм Бел срещнал една сутрин през 1876 година един свой приятел и му казал: „Здрасти, Джордж, чу ли най-новото? Вчера изобретих телефона!“, онзи сигурно само е пристъпвал от крак на крак без да може да пророни нито звук. Случаят с Бил беше аналогичен. Колкото и да се мъчеше, той не можеше да възпроизведе нито звук. Само лежеше мълчаливо и усещаше как го залива разкаянието, че е могъл дори за миг да се усъмни в този човек. Беше станало точно така, както го беше описвал толкова пъти Бърти Устър. Остави този щедро подхранван с риба гигантски ум да надуши следата на психологията на индивида и няма да ти остане време да направиш нищо друго освен да си хвърлиш шапката във въздуха и да затропаш весел танец.