![11/22/63 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/0/6/11-22-63-bg-download.jpg)
11/22/63 [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-271-46206-1
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «11/22/63 [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко започва с Джейк Епинг, тридесет и пет годишен учител по английски, от град Лисбън Фолс, щата Мейн, който си докарва допълнителни доходи, като преподава вечерни гимназиални класове. Той дава на учениците си задача да опишат събитие, което е променило живота им и едно от съчиненията го разтърсва — покъртителен, страховит разказ за нощта преди около петдесет години, когато бащата на Хари Данинг се прибира вкъщи и убива майка му, сестра му и брат му с чук. Това есе се оказва повратна точка за Джейк — след като го прочита, неговият живот, както и животът на Хари Данинг преди това, както историята на цяла Америка през 1963 г., се обръща с главата надолу. Малко по-късно неговият приятел Ал, собственик на местна закусвалня, му разкрива една тайна: неговият килер е всъщност портал към миналото, отвеждащ към една конкретна дата през 1958 г. Скоро Ал увлича Джейк в мисията, по която самият той се е вманиачил — да предотврати убийството на Кенеди. Така започва новият живот на Джейк под името Джордж Амбърсън в един различен свят — света на Айк, Кенеди и Елвис, на големите американски коли, на училищните танци по чорапи, за да не се издраска лакирания под на салона и на вездесъщия цигарен дим. От невзрачния малък градец Дери, Мейн (където му се налага да се занимае с проблема на Данинг) до миловидното градче Джоуди, Тексас, където Джейк се влюбва и с това се излага на сериозен риск, всеки обрат неизменно го води към един неуравновесен самотник на име Лий Харви Озуалд и към Далас, където миналото се оказва главоломно напрегнато, а световната историята може напълно да се промени. Пътуването във времето никога не е изглеждало толкова правдоподобно. Нито толкова плашещо.
— Туга и семейството му живеят на улица Косут — каза Ричи накрая. Поне на мен така ми прозвуча.
— Косут?
— Тукашните хора така го произнасят — обясни Бевърли. — К-О-С-У-Т. Косут.
— Ясно.
Сега единствено оставаше въпросът пред кого хлапетата ще се раздрънкат за този странен разговор в края на Пущинака. Бевърли ме гледаше с открити и леко тревожни очи.
— Ама вижте, господин Амбърсън, аз познавам бащата на Туга. Работи на Централния пазар. Той е много приятен. Винаги се усмихва. Той…
— Всъщност, приятният господин вече не живее със семейството си — прекъсна я Ричи. — Жена му го изритала.
Бевърли се обърна към него с разширени очи.
— Туг ли ти каза?
— Нтц. Бен Ханском. На него му казал Туга.
— Това не означава, че е лош човек — настоя Бевърли, но не звучеше убедена. — Винаги се шегува и задява, но без да нахалства.
— И клоуните се шегуват — казах аз. Те и двамата подскочиха, сякаш бях засегнал същия оголен нерв. — Това не ги прави приятни.
— Знаем — прошепна Бевърли. Беше забила поглед в ръцете си, а след това вдигна очи и ме погледна. — Знаете ли за Костенурката?
Тя произнесе костенурката така, сякаш беше съществително собствено. За момент ми хрумна да кажа: „Знам за Костенурките нинджа“, но се сетих, че ще минат десетилетия преди появата на Леонардо, Донатело, Рафаело и Микеланджело. Затова само поклатих глава.
Тя погледна Ричи колебливо. Той първо погледна мен, а после и нея.
— Ама той е добър човек. Сигурна съм, че е добър — тя докосна китката ми, пръстите й бяха студени. — Господин Данинг е свестен човек. Само защото вече не живее у дома си, не значи, че това се е променило.
Разбирах я идеално. Жена ми ме беше напуснала, но не защото аз бях лош човек.
— Вярвам ти — казах аз и се изправих. — Смятам да остана в Дери известно време и мисля, че ще е по-добре да не привличам много внимание. Дали може да не споделяте пред други за този разговор. Знам, че искам твърде много, но…
Те се спогледаха и се разсмяха дружно.
Когато успя да си поеме въздух, Бевърли каза:
— Ние умеем да пазим тайна.
Кимнах.
— Не се и съмнявам. Явно доста тайни сте запазили за себе си това лято, а?
Те не отговориха. Аз посочих с палец Пущинака зад гърба си.
— Случва ли ви се да играете там долу?
— Преди, да — отговори Ричи. — Но вече не.
Той се изправи и изтърси дъното на джинсите си.
— Приятно ни беше да си поговорим, господин Амбърсън. Отваряйте си очите и… — той се поколеба, — пазете се докато сте в Дери. Сега нещата са по-добре, но не знам дали някога ще са съвсем наред.
— Благодаря. И на двамата. Може би някой ден семейството Данинг също ще има за какво да ви благодари, но ако нещата се подредят, както се надявам, те…
— … изобщо нищо няма да разберат — довърши мисълта ми Бевърли.
— Точно така — казах и се сетих как се беше изразил Фред Туми. — Право в десетката. И вие двамата да се пазите.
— Непременно — каза Бевърли и после се разсмя. — И продължавай да си переш прането в бака, Джорди Дивака.
Аз докоснах с пръсти периферията на новата си лятна шапка за сбогом и тръгнах да си ходя. После ми хрумна нещо и пак се обърнах към тях.
— На този фонограф вървят ли тридесет и три и една трета?
— Плочи ли? — попита Ричи. — Ами. На уредбата вкъщи стават, ама тоя фонограф на Беви е само играчка на батерии.
— Мери си приказките за фонографа ми, Тозиър — скастри го Бевърли. — Спестявах, за да си го купя. — После тя се обърна към мен: — На този вървят само седемдесет и осем и четиридесет и пет. Обаче изгубих пластмасовата джаджа за дупката на четиридесет и петиците, затова сега върти само седемдесет и осмици.
— Четиридесет и пет оборота трябва да са достатъчни. Пуснете плочата отначало, но на другата скорост — Кристи и аз бяхме научили този номер, да забавяш музиката докато разучаваш стъпките, по време на нашите уроци.
— Щуро, татенце — коментира Ричи. Той премести копчето за оборотите до плочата и я пусна отначало. Звучеше сякаш всички в групата на Глен Милър бяха пили успокоителни.
— Може ли — протегнах ръце към Бевърли. — Ричи, ти наблюдавай.
Бевърли пое ръцете ми без никакво колебание и ме изгледа с широко отворени сини очи, по погледа й личеше, че се забавлява. Зачудих се какво ли се е случило с нея и къде ли е през ’11-та. Ако изобщо е доживяла дотогава. Ако предположим, че е още жива, дали помни, че някога един непознат, задаващ странни въпроси, е танцувал с нея на забавена версия на „В настроение“ един слънчев септемврийски следобед?