Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Обичаше я, но просто не можеше повече.
Мариса нямаше никаква представа здщо Бъч я тегли към банята така припряно.
- Бъч! Какво правиш?
Той завъртя кранчето на чешмата, тикна ръцете й йод струята и посегна за сапун. Докато я сапунисваше усърдно, ужасът опъваше чертите на лицето му, очите му сякаш щяха да изскочат, устните му едва се виждаха, толкова силно ги бе стиснал.
-Какво, по дяволите, става тук?
Мариса и Бъч рязко се обърнаха. На прага, без защитно облекло, стоеше Хавърс и изглеждаше по-яростен, отколкото Мариса го бе виждала някога.
- Хавърс...
Брат й я прекъсна, като се хвърли напред и я издърпа от банята.
- Престани! Ох! Хавърс, причиняваш ми болка!
Онова, което последва, стана прекалено бързо, за да може тя да осъзнае какво се случва. В един момент Хавърс я теглеше през стаята, а тя се съпротивляваше, в следващия Бъч го беше притиснал с лице към стената.
- Не ме интересува, че си неин брат - каза Бъч, натъртвайки всяка дума. - Няма да се отнасяш с нея по този начин. Никога.
И той завря лакът в тила му, за да подсили ефекта от думите си.
- Бъч, остави го...
- Разбрахме ли се? - ръмженето на Бъч заглуши думите и. Когато брат й с мъка си пое дъх и кимна, Бъч го пусна, след което най-спокойно отиде до леглото и уви един чаршаф около кръста си, сякаш току-що не се беше нахвърлил върху един вампир.
Хавърс се олюля и трябваше да се опре на леглото, докато си оправяше очилата, иззад които обезумелите му очи я гледаха яростно.
- Искам да се махнеш от тази стая. Веднага. -Не.
Челюстта на Хавърс увисна.
- Моля?
- Оставам с Бъч.
- В никакъв случай.
Тя отвърна на Древния език:
-Ако той ме иска, ще остана до него като негова шелан. Хавърс я изгледа така, сякаш му бе ударила шамар - слисан и отвратен.
- Забранявам ти. Нямаш ли достойнство?
Бъч не й даде възможност да отговори:
- Наистина е най-добре да си вървиш, Мариса. Двамата с Хавърс се обърнаха към него.
- Бъч? - каза тя.
Суровото лице, което тя обожаваше, омекна за миг, после отново помръкна.
- Ако той те пуска, най-добре е да си тръгнеш.
И никога вече да не се връщаш, казваше изражението му. Сърцето на Мариса заби учестено и тя се обърна към брат си:
- Остави ни сами.
Хавърс поклати глава и тя изкрещя:
-Махай се оттук!
Има моменти, в които женската истерия привлича вниманието на всички, и това беше един от тях. Бъч замълча, а Хавърс изглеждаше напълно поразен.
После бавно отмести поглед към Бъч и присви очи.
- Братството идва да те прибере, човеко. Обадих им се и им съобщих, че можеш да си тръгваш.
С тези думи той хвърли медицинския картон на леглото, сякаш отказваше да се разправя повече, и добави:
- И никога повече не се връщай! Никога!
Когато брат й си тръгна, Мариса дълго се взира в Бъч, но преди каквито и да било думи да успеят да излязат през стиснатото й гърло, той я изпревари:
- Скъпа, моля те, разбери ме. Не съм добре. В мен все още има нещо.
- Не се боя от теб.
- Но аз се боя.
Тя обви ръце около тялото си.
- Какво ще стане с нас, ако сега си тръгна?
„Лош въпрос", помисли си тя във възцарилата се тишина. -Бъч...
- Трябва да разбера какво са ми сторили - отвърна Бъч и сведе поглед надолу, докосвайки черния белег на корема си. -Трябва да знам какво се крие в тялото ми. Искам да бъда с теб, но не по този начин. Не и докато съм в това състояние.
- С теб съм от четири дни и съм добре. Защо да спираме...
- Върви си, Мариса - глухо каза Бъч; в гласа и в очите му се четеше безкрайна тъга. - Ще дойда за теб веднага щом мога.
„Друг път ще дойдеш ", помисли си тя.
За Бога, ето че историята с Рот се повтаряше и тя отново трябваше да чака, да чака до безкрай, докато един мъж, за когото имаше по-важни неща от нея, беше някъде другаде.
Вече бе изгубила триста години в подобно безплодно очакване.
- Няма да го направя - прошепна тя, после повтори, вече по-уверено: - Не искам да чакам повече. Дори теб. Почти половината ми живот отмина, пропилян в седене у дома с надеждата, че някой мъж ще дойде за мен. Повече не мога да го правя... независимо колко... държа на теб.