Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Но ти не се боиш от никого от тях, нали?
Тя се усмихна широко.
- Ни най-малко.
Той се засмя.
- Късмет, професоре. Надявам се да успееш.
- Благодаря ти.
Джейн го зачака да смени темата, защото повечето хора много бързо придобиваха празен поглед, когато им заговореше за работата си. Вместо това Бонър стана, взе пакет с чипс от килера и като се настани на червената пейка в кътчето за закуска, я заразпитва за начина на действие на суперколайдерите.
Много скоро тя вече седеше насреща му, хрускаше чипс и му обясняваше за колайдера Теватрон във „Фермилаб“, както и за новия колайдер, който Европейският център за ядрени изследвания строеше в Женева, Швейцария. Обясненията й предизвикаха нови въпроси.
В началото отговаряше нетърпеливо, развълнувана, че е открила лаик, който искрено се интересува от физиката на елементарните частици. Беше уютно да си седи в топлата кухня късно вечерта, да похапва чипс и да обсъжда работата си. Почти можеше да повярва, че между тях има истинска връзка. Ала фантазията й се изпари, когато си даде сметка, че му обяснява компонентите на семейството на лептоните и - което бе още по-лошо - че Кал я разбира.
Стомахът й се сви, когато осъзна с каква лекота той схваща тези сложни идеи. Ами ако бебето й се окаже дори по-брилянтно, отколкото се боеше? От тази мисъл й се зави свят и се впусна в сложно обяснение за Хигс бозона, което скоро му дойде в повечко.
- Боя се, това вече е твърде трудно за мен.
Искаше й се да има повод да изкрещи, че не я разбира, защото е твърде тъп, но единственото, което можа да каже, беше:
- Наистина стана доста заплетено. - Тя се надигна. - Уморена съм. Май ще си лягам.
- Добре.
Джейн реши, че спокойно може да избере и този момент, за да сложи край на пленничеството си. Съпругът й беше в добро настроение и може би щеше да посрещне новината нормално.
- Между другото, Кал, трябва ми кола. Нищо специално, просто да мога да се придвижвам. С кого да говоря?
- С никого. Ако трябва да отидеш някъде, аз ще те откарам.
И просто така, приветливостта му се изпари сякаш за миг.
Той стана и излезе от кухнята, слагайки край на разговора.
Само че тя не бе ириключила и го последва към кабинета през подобната на пещера всекидневна.
- Свикнала съм да бъда независима. Имам нужда от своя собствена кола. - А после добави язвително: - Обещавам, че няма да махам на приятелите ти, когато минавам през града.
- Забрави, професоре. Точка по въпроса.
И той отново си тръгна, този път - потъвайки в кабинета. Джейн стисна устни и го последва. Това беше нелепо. Бонър явно беше забравил, че живеят в двайсети век и че тя разполага със свои пари.
Спря на прага.
- За разлика от приятелките ти, аз съм достагьчно голяма, за да имам шофьорска книжка.
- Тази шега започва да се изтърква.
- Само дето не е точно шега, нали така? - Тя го изгледа замислено. - Сигурен ли си, че все още става въпрос за това да предпазиш родителите си? Сигурен ли си, че не искаш да ме държиш затворена, за да не те посрамя пред другарите ти с напредналата си възраст и липсата на сексапил?
- Не знаеш какво говориш. - Той се опъна зад масивното дървено писалище.
Джейн го изгледа безстрастно.
- Изобщо не приличам на жената, която приятелчетата ти очакваха да си вземеш, нали? Не съм достагьчно хубава за теб, гърдите ми не са достагьчно големи и съм твърде стара. Срам и позор за Бомбардировача.
Бонър кръстоса глезени и подпря ботуши върху писалището.
- Щом казваш.
- Не се нуждая от позволението ти, за да си купя кола, Кал. Възнамерявам да го направя, независимо дали ти харесва, или не.
Изпепеляващите му очи се впиха в нея.
- Как ли пък не!
Изкарана извън нерви, но нежелаеща да се впуска в истинска битка, Джейн се обърна към вратата. Утре щеше да постъпи както искаше, а той щеше да е принуден да го преглътне.
- Стигаш ми за тази вечер. Лека нощ!
- Да не си посмяла да ми обърнеш гръб!
Беше толкова бърз, че преди тя да успее да мине през вратата, вече й бе препречил пътя.
Сложи ръце на хълбоците си и го изгледа яростно.
- Махни се от вратата!
Секундите течаха и с всяка следваща напрежението се усилваше. Челото му беше сбърчено, устните - свити, но едновременно с това като че ли забеляза в очите му някакво очакване, сякаш искаше да се скара с нея. Наистина невероятно. Бе свикнала с хора, които избягваха конфликтите, ала Кал като че ли им се наслаждаваше и за своя изненада тя на драго сърце щеше да се включи.