Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Така, като ви гледам, почти бих могла да ви повярвам — каза Черити. Но думите не прозвучаха така саркастично, както й се искаше.
— Ние изгубихме, Черити — невъзмутимо продължи Даниел. — Мислите ли, че и мен не ме болеше, както и вас?
По дяволите, аз бях член на същата армия, както и вие! Аз бях също толкова горд с нашите оръжия и нашата сила, и нашите технически завоевания, и аз смятах, че сме също толкова непобедими! Но ние бяхме победени, и то веднъж завинаги! Не можем да се борим срещу Морон! Никой не може!
— Аз поне опитах.
— Да — отвърна Даниел, изведнъж почти разярен. — Убихте една или две дузини мравки и ликвидирахте неколцина от шпионите ми. И какво ви струваше тази победа? Колко души умряха, откакто Черити Леърд дойде от миналото и започна ла освобождава снета? Двеста? Триста? Хиляда? Мога да повикам един милион от тези бойци, ако пожелая! Ако не е достатъчно, сто милиона! Или хиляда!
— Престанете! — каза Черти.
Даниел се засмя.
— Защо — защото не ви харесва това, което казвам? На мен също не ми харесва — но това е истината. Ние сме победени. Никоя сила във вселената не би могла да спаси Земята. По дяволите, спомнете си само! Вие бяхте там! Участвахте в битките. А тогава бяхме шест милиарда! Имахме нашите армии, нашите флоти. Космически кораби Атомни бомби. Знаете толкова добре, колкото и аз колко ни послужи това. Те просто ни размазаха и пак биха го направили, ако бихме се опитали пак да се противопоставим. — Той отново взе чашата си, повъртя я в ръката си, като гледаше отраженията на светлината в шлифования кристал.
— Научих доста неща през последните три години, Черти — каза той. — Този свят е само една частичка от хиляди, може би дори милиони. Големите братя от звездите за съжаление не са мъдри старци, а чудовища. Те завладяха голяма част от тази галактика и ще завладеят и останалата. Нищо не може да ги спре. — Той отново въздъхна. — Не знам защо го правят.
Черити изненадано вдигна поглед.
— Наистина не зная — каза Даниел, когато забеляза невярващия й поглед.
— И никога не сте питали?
— Никога не срещнах някой, на когото да мога да задам този въпрос — отвърна Стоун. — И аз не знам какви са в действителност мороните. Мисля, че има двама или трима в космическия кораб на Северния полюс, но те никога не го напускат.
— Вие малко опростявате нещата, не намирате ли? — попита Черити.
— Може би — Стоун върна чашата обратно на масата и я погледна. — Но има още нещо, което трябва да знаете.
— Така ли?
— Вие и вашите приятели не сте първите, които се опитват ла се опълчат срещу господството на Морон — каза Даниел. — Постоянно се случва. Те не са неуязвими. Напротив — колкото повече работя за тях, толкова повече се убеждавам, че тяхната техника едва ли е по-напреднала от нашата от времето, преди те да дойлат. Единственото, което им осигурява превъзходството, е невероятният им брой. Ако убиете един, ще дойдат сто нови. Въпреки това те вече са били побеждавани.
— От кого? — попита Черити.
— От различни народи — отвърна Даниел. — Понякога местните жители на някоя планета успяват да ги отблъснат въпреки огромния им брой. Не често, но понякога. Това джудже, което е при вас…
— Гърк?
Даниел се усмихна.
— Така ли се нарича? Техниката им беше толкова напреднала, че да може да се справи с нашествениците. Избиваха бойците по-бързо, отколкото можеха да пристигат с трансмитера.
— И? — попита Черити.
Стоун замълча за известно време.
— Спомняте ли си за Про-Алфа-Девет? — попита той. — Онази супернова, която беше открита една година преди появата на звездния кораб?
Черити кимна.
— Беше слънцето на техния свят — каза Даниел. — И това е част от тактиката на Морон. Унищожават онова, което не могат да имат. Бяха отблъснати и когато разбраха, че не могат да покорят тази планета, взривиха слънцето й. Гърк вероятно е един от последните оцелели от този народ. А може би последният.
— Аз… не вярвам на нито една наша дума! — потресено каза Черити.
— Тогава попитайте него — отвърна Даниел. — Той ще ви каже, че е истина. Не можете да победите тези чудовища. Можете да се подчините и да живеете — или да се борите и да загинете.
— Тогава предпочитам да умра — каза Черити. Но думите й не звучаха много убедително, а Даниел дори не се опита да реагира.