Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Той напразно чака отговор в продължение на няколко секунди, после сви рамене и посочи картината зад нея.
— Харесва ли ви моята малка колекция? — още веднъж попита той.
— Нищо не разбирам от изкуство — отвърна Черити. — Но въпреки това — моите поздравления. Поне като мародер вие сте ас, Стоун.
— Аз го разбирам другояче — невъзмутимо отвърна Даниел. — Ако не бях плячкосвал, както вие се изразявате, тези произведения на изкуството, то те вероятно вече щяха да бъдат унищожени. Може би някой щеше да ги изгори, за да си опече заек.
— О, разбирам — цинично каза Черити. — Моля, извинете, че така съм се заблудила във вас, лейтенант. Сигурно това е причината, поради която продадохте нашия свят на тези… чудовища?
Даниел въздъхна. За момент изглеждаше почти тъжен, после мълчаливо се обърна и се отправи към едно малко шкафче до вратата. Когато се върна, държеше в ръката си две чаши шампанско. Изведнъж Черити изпита желание да вземе чашата и да плисне съдържанието й в лицето му, но почти веднага разбра, че точно тази реакция очакваше Даниел. Тя се поколеба още миг, после взе чашата и внимателно опита съдържанието й.
— Не е отровно — иронично каза Даниел. — Да се отрови такова питие би било богохулство.
Черити го погледна. Беше смутена. От две седмици почти непрестанно бе мислила за Стоун и за всевъзможните начини да му извие врата. Вместо големия тиранин, какъвто го виждаха Скудър, Кент и всички останали, тя пак виждаше младия войник, мъж с детско лице, тесни, почти женски ръце и очи като на подплашена сърна.
И все пак той беше същият мъж, заповядал в нейно присъствие на Скудър да убие четиристотин души.
Стоун изглежда ясно усещаше какво става с нея, защото й остави достатъчио време да го разгледа съвсем спокойно.
— Доволна ли сте от това, което виждате? — попита той накрая.
— Не — каза Черити. — Малко съм… объркана.
— Объркана? — Даниел се засмя, сложи чашата си на масата, седна на края й и залюля крака. Сега вече съвсем приличаше на момче, нахлузило черен костюм, което си играе на възрастен, помисли си Черити. — Какво очаквахте? — попита той. — Чудовище?
— Не сте ли такъв?
Ако въпросът го бе засегнал, то той майсторски го прикри. Усмивката му стана още по-широка.
— Надявам се, че не ви изглеждам такъв, капитан Леърд… Черити. Може ли да ви наричам Черити?
— Мога ли да ви забраня?
— Едва ли — с усмивка призна Даниел. — Знаете ли, много се радвам, че така си противостоим.
— Така ли? — каза Черити. — А аз не.
— Говоря сериозно — продължи Даниел. — Не исках да бъдете ранена или убита.
— Колко великодушно — иронично отбеляза Черити. Тя се опита да се засмее, но непредпазливото движение й причини пробождаща болка в гърдите. В устата й отново се появи вкусът на кръв. Тя изкриви лице, леко се приведе и притисна мястото с ръце.
— Какво ви е? — уплашено попита Даниел. — Ранена ли сте?
— Не — излъга Черити.
— Тук имаме много добри лекари — каза Стоунл — Ще заповядам да ви прегледат, щом пристигнем в Ню Йорк.
— Вашата загриженост ме просълзява — сърдито каза Черити.
— Защо сте толкова сурова? — попита Даниел. Той вдигна ръка, когато тя се опита да отвърне и продължи — Донякъде вината е моя. Не трябваше да ви оставям сама в бункерната станция. Може би всичко щеше да бъде по-различно, ако ви бях събудил.
— Без съмнение — любезно отвърна Черити. — Щях да ви счупя врата, преди да успеете да кажете и „здрасти“ на тези чудовища.
Даниел въздъхна.
— Разбирам гнева ви — каза той — Сигурно ме презирате. На ваше място вероятно бих се чувствал по същия начин. Събуждате се, намирате света в развалини и гледате на мен като на предател, както казах аз ви разбирам. Но и вие се опитайте да ме разберете.
— Моля? — Черити го погледна неразбиращо.
— Дайте ми възможност, Черити — сериозно каза Даниел. — Също и на себе си. Повярвайте ми, когато слязох от резервоара, преди три години, се чувствах по същия начин. Бях… почти обезумял от гняв. Избих много от тях, докато накрая ме хванаха.
— Ах — каза Черити. — И после? Големият господар от Морон ви е поговорил и ви е убедил, че всъщност тези създания ни мислят само доброто?
— Той ме убеди, че нямаме никакъв шанс — отвърна Даниел. — Съпротива срещу враг, който е непобедим, е глупава, а гордост, която вече няма основания, понякога е смъртоносна. В нашия свят вече няма нищо, заради което да си заслужава да се воюва.