Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— За вида на екзекуцията ми? — осведоми се Черити.
Усмивката на Стоун замръзна.
— Отведете я! — заповяда той.
13
Този път събуждането трая по-дълго и беше още по-мъчително отпреди. Кайл едва си спомняше как беше стигнал дотук — беше бягал, скачал, беше се катерил, а после беше улучен от юмрука на един великан. Всичко, случило се след това, се бе стопило в хаоса на безсмислени картини и звуци: спомняше си за един свят, в който никога не е бил, планета, сгушена под отровнозелено небе, свят на бури и урагани, изпепелена почва и дива джунгла, където на всяка крачка дебнеше смъртта и само най-силният имаше шансове. После отново дълги, болнично чисти коридори, пълни с мигащи апарати и бръмчащи машини, едно безизразно лице от хром, ръце от стомана, които не галеха, а само стискаха, които той скоро намрази — толкова много, че накрая ги обикна. Един от трите хиляди. Правилото на Шаи. Преследването, от което не всички се завръщаха. Размазано слънце, от светлината на което очите боляха. Блестящи ножове, забити в плътта му. Отново лице от хром, друго, по-строго…
Картините започнаха да избледняват и той изведнъж усети невъобразима празнота; нещо му беше отнето, още преди да го получи.
Кайл се събуди и в мига, когато отвори очи, хаосът зад слепоочията му изчезна и отстъпи място на прецизното мислене, с което беше свикнал. Разбра, че това редуване на бодърстване и почти безсъзнание не беше случайност. Тялото му беше изтощено и осакатено извън рамките на мислимото, а енергийните запаси отдавна бяха под допустимото, за да може да функционира нормално.
Опита се да стане, но не успя. Мускулите му бяха схванати и го боляха. Леко наклонената метална повърхност, върху която лежеше, лепнеше от собствената му кръв. Лежеше на покрива на глайтера, държеше се на върховете на пръстите си, докато краката му бяха намерили опора на миниатюрните издатини на рамките на прозорците. Този път просто беше имал късмет. Силите му не бяха стигнали, за да се задържи на летящия като вихър глайтер — единствената причина да не падне беше безумното ускорение и попътният вятър, които направо го притискаха към металния кожух на глайтера. Кайл изстена, за секунда затвори очи и се опита да изолира болката и да я прогони от тялото си.
Не можа. Лежеше безпомощно и усещаше как постепенно губи опора. Отначало бавно, после все по-бързо се плъзна надолу, където изведнъж нямаше нищо освен четири метра празнота и под от ръждиво желязо, на който той падна с ужасна сила. Претърколи се със стон, сви се на топка и обви ръце около гърдите си като огромен зародиш, хленчещ и обзет от единственото желание да умре.
Но нямаше право.
Отново Нещо, което включваше и изключваше съзнанието му и го измъчваше с тези ужасни непреживени спомени, му забраняваше да се отказва, защото имаше още нещо, което трябваше да свърши.
Леърд.
Капитан Черити Леърд.
Трябваше да я намери.
Трябваше да я намери и да я отведе при Даниел.
Стенейки от болка Кайл изпълзя.
Беше очаквала, че ще я затворят в килия, а дори не я охраняваха. Ескорт от черни насекоми-бойци придружи Нет, Скудър и Черити до един от горните етажи на Шаитаан, където наистина, бяха разделени, но съществата дори не ги претърсиха за скрито оръжие, а само грубо я блъснаха през една врата и я оставиха сама.
Черити се огледа ядосано и същевременно изненадано. Помещението, в което се намираше, би било достойно и а президентски апартамент в Ню Йоркския „Хилтън“. Така например тя не си спомняше в президентския апартамент на някой луксозен хотел да са били очаквани Слънчогледите на Ван Гот. Тук ги имаше. И макар Черити да не разбираше много от живопис, беше напълно уверена, че това беше оригинал. И далеч не беше единствената картина, окачена на стените, покрити с копринени тапети.
— Харесва ли ви?
Черити се обърна подчертано бавно. Не беше чула шум от отваряне на вратата, но Стоун стоеше само на няколко крачки зад нея. Беше сам и очевидно невъоръжен.
— Знам какво си мислите, капитан Леърд — каза Даниел. — Не се опитвайте. Знам, че физически вие ме превъзхождате. И вероятно в този момент сте достатъчно разярена, за да ме убиете, дори ако това означава и собствената ви смърт. Но аз нося нещо подобно на вашето — той посочи разкъсаната тъмносиня униформа на Космическите сили, показала се под церемониалните одежди, които Черити бе свалила и плоската сребърна катарама, в която се намираше генераторът на енергийния щит. — Само че моят функционира много по-добре. Ще си причините болка дори само ако ме докоснете.