ФОР

Сядам с гръб, опрян на стената, обгръщам коленете си с ръка и гледам как градът преминава покрай мен. Нощните влакове не се движат толкова бързо, колкото дневните. По-лесно е да наблюдаваш как колкото повече се приближаваш към центъра на града, толкова повече се променят сградите, как стават по-високи и тесни, как стълбовете от стъкло се издигат в съседство с по-стари каменни конструкции. Като че ли един град се е наслоил върху друг, който от своя страна се е наслоил върху трети.

Когато вече съм в северната част на града, някой започва да тича успоредно на влака. Изправям се и се хващам за един от парапетите на стената, а Евелин влиза във вагона, обула Миротворски ботуши и облякла Ерудитска рокля и Безстрашно яке. Косата ù е прибрана назад и това кара строгото ù лице да изглежда още по-жестоко.

– Здравей – поздравява ме тя.

– Здрасти – отвръщам.

– Всеки път, когато те видя, си по-голям – казва тя. – Предполагам, че няма смисъл да се тревожа добре ли се храниш.

– Мога да кажа същото за теб – отговарям, – но по различни причини.

Знам, че не се храни добре. Тя е безкастова, а Аскетите не осигуряват толкова помощи, колкото обикновено, защото Ерудитите упражняват натиск върху тях.

Протягам се назад и вдигам раницата с консерви, която взех от склада на Безстрашните.

– Това е просто лека зеленчукова супа, но е по-добре от нищо – подавам ù я.

– Кой е казал, че имам нужда от помощта ти? – внимателно изрича Евелин. – Справям се съвсем добре, знаеш.

– Да, това не е за теб – казвам, – а за мършавите ти приятели. Ако бях на твое място, нямаше да отказвам храна.

– Не я отказвам – тя поема раницата. – Просто не съм свикнала да те е грижа. Малко прилича на подкуп.

– Чувството ми е познато – отговарям студено. – Кога за последно беше част от живота ми? Преди седем години?

Евелин въздъхва.

– Ако ме извика тук просто за да започнеш отново този спор, се боя, че не мога да остана дълго.

– Не, не те извиках заради това.

Всъщност изобщо не исках да влизам в контакт с нея, но бях наясно, че не мога да кажа на никого от Безстрашните какво съм научил за предстоящата атака срещу Аскетите – не съм сигурен доколко са лоялни към кастата си и политиката ù, – а трябваше да съобщя на някого. Последния път, когато говорих с Евелин, тя, изглежда, знаеше някои неща за града, които ми бяха неизвестни. Реших, че може би ще има представа как да ми помогне, преди да е станало твърде късно.

Това е риск, но нямам какво друго да сторя.

– Държах Макс под око – обяснявам. – Ти каза, че Ерудитите и Безстрашните се обединяват, и беше права. Планират нещо заедно... Макс и Джанийн, и кой знае още кой.

Разказвам ù какво видях на компютъра на Макс – списъците с припаси и картата. Разказвам ù също какво съм забелязал в отношението на Ерудитите към Аскетите, както и за начина, по който те тровят умовете на Безстрашните, като ги настройват срещу бившата ни каста.