Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
-Виж, приятелче, - каза Фил, все още без дъх, бършейки ръцете си.- Не знам кой си нито пък на какъв кон си дошъл тук. Но тук си имаш работа със сестра ми. И мисля, че имам правото да ти счупя тиквата.
Имаше пауза докато Попи, Джеймс и Аш го погледнаха. Паузата се удължи.
Изведнъж Попи беше завзета от напълно неуместен импулс да се разсмее. След това осъзна, че Джеймс се бореше отчаяно да не се усмихне.
Аш просто погледна Фил отгоре до долу, след това погледна Джеймс от двете страни.
-Това момче разбира ли от вампири? - Каза той.
-О, да. - Каза Джеймс
-И наистина ли има намерение да ми счупи главата?
-Да! - Каза Фил и изпука кокалчетата си.
-И какво е изненадващото за това?
Тя можеше да си представи всичко:
Тя можеше да нарисува всичко: себе си, влачена пред тези лъскави и красиви Нощни хора и разкрита. Тя можеше да си представи техните безмилостни очи. Този замислен човек щеше да отиде при нея и вече нямаше да изглежда толкова загрижен. Той изглеждаше свиреп.Зъбите му щяха да пораснат. Очите му щяха да станат сребристи.Тогава ще изръмжи и ще нападне.
И това щеше да е края на Попи.
Може би това не е начинът, по който го правят, може би са просто престъпници в Нощния свят, но каквото и да е не е добро.
И няма да го направя лесно за теб!- помисли си Попи. Помисли си го точно пред Аш хвърляйки всичките сияд и скръб върху него. Инстинктивно. Като малко дете крещящо по време на гневно избухване.
Имаше ефект, но по принцип крещенето нямаше. Аш трепна.Той почти изпусна ръцете й.. Беше само за момент, но беше достатъчно, за да разшири очите на попи.
Аз го нараних! Нараних го!
Тя спря психическата борба в този момент. Вложи цялата си концентрация в умствената експлозия.
Мислеща бомба.
ПУСНИ МЕ, АХ ТИ СМОТАН ВАМПИРСКИ ПСИХАР!!!!
Аш се замаи. Попи го направи отново. Този път по-силно.
ПУСНИ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Аш я пусна. Тогава, докато Попи бягаше, той се опита да я хване отново.
-Не мисля. Каза един много студен глас. Попи погледна към преддверието и видя Джеймс.
Сърцето й заби болезнено. И тогава, без да го осъзнае, вече беше в ръцете му.
-О, Джеймс, как ме намери?
А той само повтаряше „Добре ли си?”
- Да. - каза Попи на глас.Това беше,за да бъде с него отново.Сякаш се събуждаше от кошмар, за да види майка си усмихната.Тя погреба лицето си във врата му.
Имаше още една пауза. Попи можеше да усети минутни трептения да минават през Джеймс. Най накрая
Джеймс каза:
-Фил наистина би направил всичко за сестра си.
Аш отново погледна Фил, след това Джеймс и накрая – Попи:
-Ами след като сте трима.... - каза той.
-Да, трима сме. - Каза Джеймс.
-Е, предполагам наистина ме превъзхождате. Добре. Предавам се. Той повдигна ръце и пак ги пусна. Продължавайте. Няма да се бия.
-И няма да ни предадеш, нали? - Каза Джеймс. Не беше молба.
-И иначе нямаше да го направя. - Каза Аш . Имаше възможно най-невинното изражение на света. – Знам, чемислиш, че доведох Попи тук, за да я разкрия, но нямаше. Просто се забавлявах. Всичко беше просто една шега.
-Да, със сигурност. – каза Фил.
-Не се хаби да лъжеш. – каза Джеймс
Но Попи не беше сигурна, колкото бяха те. Тя погледна към широките лилави очи на Аш. И се почувствасякаш се клати напред назад.
-Добре, вече тръгваме. - Каза Джеймс – Ще вървим много тихо и спокойно през малката стая и надолу по коридора и няма да спираме за нищо. Филип, освен ако ти не предпочиташ да се върнеш по пътя, по който дойде. Добави той.
Фил поклати глава. Джеймс отново хвана Попи за ръка. Спря и погледна към Аш.
-Знаеш ли, никога не ти е пукало за никого. - Каза той. - Но някой ден ще ти запука и ще боли. Много ще боли.
Аш го погледна
-Мисля, че си жалък пророк. - Но гаджето ти си я бива. Може някога да искаш да я попиташ за мечтите й. Джеймс спря. Направи физиономия:
-Какво?
-А ти, малка мечтателко, може би искаш да хвърлиш едно око на родословното си дърво. Имаш доста шумно викане. - Той се усмихна на Попи окуражително. – Чао за сега.
Джеймс стоя минута две гледайки братовчед си. Аш въздъхна. Попи броеше сърцебиенията си докато ги наблюдаваше.
Джеймс стоя още минута.отърси се и замъкна Попи към преддверието. Фил следваше стъпките им.
Излязоха от къщата много тихо и спокойно. Никой не се опита да ги спре.
Но Попи се почувства в безопасност чак когато бяха на пътя.
-Какво имаше предвид за това с родословното дърво? - Попита Фил от задната седалка.
Джеймс му хвърли странен поглед, но отговори на въпроса му.