Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Тея й се усмихна в отговор, сякаш намираше Попи за странна и ненормална, но мила. Не изглеждаше подозрителна.
-Всичко е наред. - Каза тя, движейки китката си.
За пръв път Попи имаше възможността да се огледа наоколо. Тази стая приличаше повече на хол, отколкото на магазин. Освен дивана имаше телевизор и няколко стола. В далечния край имаше голяма маса със свещи и ароматни ухания.
-Това е стаята за учене. - Каза Тея. - Баба прави магии тук и позволява на учениците да разпускат тук.
-А другата част е магазин. - Каза Попи предпазливо, защото не беше сигурна до колко можеше да разпитва.
Тея не изглеждаше изненадана.
-Да. Знам, че сигурно си мислиш, че наоколо няма достатъчно вещици, за да задвижат бизнеса, но всъщност те идват от цялата страна. Баба е известна. И учениците й купуват много.
Попи кимна, изглеждайки прилично впечатлена. Несмееше да задава повече въпроси, но хладното й сърце беше малко по-топло. Не всички Нощни хора са жестоки и зли. Тя имаше чувството, че може да е приятелка с това момиче, ако й се даде шанс. Може би след всичко щеше да успее в Нощния свят.
-Е, благодаря, отново. – промърмори тя меко.
-Не споменавай. Но и не позволявай на Аш да те оставя толкова гладна. Той е много безотговорен. -Ти ме нараняваш, Тея. Наистина го правиш. – каза Аш. Той стоеше в коридора държейки завесата с една ръка.
– Но като споменаваш и аз взех да се чувствам малко гладен... Той повдигна вежди инстинктивно.
-Отивай да скачаш в езерото Мийд, Аш. – каза Тея
Аш я погледна невинно и с копнеж.
- Съвсем леко ухапване, само една малка хапчица – говореше и той.
– Имаш толкова красив, бял врат.
- Кой – попита Блейс, избутвайки я от другата страна. Попи имаше чувството, че говореше единствено, за да привлече вниманието си. Тя застана в средата на стаята и отново опита да привлече вниманието им, като отмести дългата си черна коса назад.
- И двете – отговори Аш галантно, след което си спомни за присъствието на Попи.
– Разбира се, и тази малка мечтателка е прекрасно бяла.
Блейс, която до този момент се усмихваше, придоби кисело изражение. Тя втренчи свиреп поглед в Попи пълен с неприязън, но и с нещо друго. С подозрение, нарастващо подозрение. Попи можеше да го усети.
Мислите на Блейс бяха ясни, остри и злобни, като счупени стъкла.
Внезапно, Блейс отново се усмихна и погледна към Аш.
- Предполагам, дошъл си за купона – попита го тя.
- Не, какъв купон?
Блейс въздъхна така, че да подчертае късата си блуза.
- Купона по случай слънцестоенето. Тиери го организира и всички ще ходят.
Аш погледна изкушено. На мъждивата светлина от стаята за учене тъмните му очи блестяха. Той поклати глава
- Няма да успея, съжалявам. Ще покажа града на Попи.
- Можеш да я разведеш и по-късно да дойдеш на купона. Всъщност той няма да започне преди полунощ. – Блейс се взираше в него с особен интерес. Аш прехапа устни, после поклати глава в знак на съгласие и се усмихна.
- Може и да дойда – каза той. – Ще видя как ще потръгнат нещата.
Попи знаеше, че казва повече от това. Някакво неизказано послание премина между тях, но не бе телепатично, така че момичето не успя да го долови.
- Приятно прекарване – каза Тея и се усмихна на Попи, докато Аш я отвеждаше.
- Ако побързаме, можем да видим изригването на вулкана. – Каза Аш. Попи му хвърли бърз поглед, но не посмя да попита.
От устата и внезапно се изляха думите.
- Какво е това парти?
- Парти по случай лятното слънцестоене. Това е най-дългият ден в годината. Той е празник в нощния свят като Деня на Мармота за хората.
- Защо?
- Винаги е бил. Има нещо мистично в този празник. Ще те заведа на партито, но е много рисковано. Тиери е от старейшините. – След малко добави. - Ето го вулкана.
Наистина бе вулкан, намиращ се точно пред хотела. Водопади се разбиваха в стените му, а от кратера блестеше ярка, червена светлина. Аш се огледа два пъти през улицата.
- Виждаш ли каква прекрасна гледка имаме оттук? – Попита той.
Вулканът издаваше грохотен звук. Докато Попи гледаше смаяна, река от огън изригна от кратера. Истински огън. Водопадите се запалиха. Червени и жълти пламъци плъзнаха по страните на черната скала докато
цялото езеро около него не блесна.
- Вдъхновяващо, нали?- прошепна Аш, в ухото й.
- Е това е ...
- Вълнуващо?- възкликна той. – Стимулиращо? Въодушевяващо? Ръката му се въртеше около нейната, а гласът му звучеше хипнотизиращо. Попи не каза нищо.
- Знаеш ли,- продължи той – ще виждаш по-добре оттук. Не обръщай внимание на тълпата. – Ръката му я пришпорваше внимателно, неизбежно по-близо.