Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
- Да видим... Това е Цирцея, вещица на неизвестното, а тази – Сехмет. Тя е шейпшифтър. Повярвай ми, не искаш да я вбесяваш. – Обясняваше внимателно Аш. Двамата с Попи бяха застанали в преддверието, гледайки един етаж по-надолу към главната част на къщата, която по-скоро бе огромно имение. Това бе най-пищното частно парти, което Попи някога бе виждала.
- Добре – момичето гледаше право напред. Видя две високи и красиви момичета, но не знаеше коя от тях бе вещица.
- А това е Тиери, нашият домакин. Той е старейшина.
Старейшина? Момчето, което Аш представяше беше не по-голям от деветнадесет години. Той бе красив,като всички вампири, висок и с руса коса, но погледа му бе намусен.
- На колко е?
- О, не споменах ли? Бил е ухапан от моя прародителка преди много години, още когато хората живеели в пещери.
Попи помисли, че се шегува, но май не бе така.
- И какво точно правят старейшините?
- Създават правила и следят дали те се спазват. – Усмивка озари лицето на Аш.
Той се обърна и впи поглед в Попи. Момичето бързо отстъпи назад, видя врата в другия край на помещението и се забърза стремглаво към нея. Аш я последва също толкова бързо. Тя отвори вратата и се озова на балкона. С очи измери разстоянието между нея и земята, но преди да успее да направи друго движение, той я хвана за ръката. „Не го удряй още!” – Заповяда отчаяно съзнанието й. – „Той е силен. Изчакай подходящия момент”. Момичето се насили да се успокои и срещна мрачния му поглед. – Ти ме доведе тук.
- Да
- За да ме издадеш. – Той се усмихна. – Но защо?
Аш извърна глава и се засмя с прекрасен, мелодичен смях, който накара Попи да потръпне.
- Ти си човек или поне би трябвало. Джеймс не трябва да довършва започнатото!
Сърцето на Попи препускаше бясно, но съзнанието и бе учудващо ясно. Може би знаеше през цялото време какво целеше той. Може би бе правилното решение, след като не можеше да бъде с Джеймс или със семейството си, какво значение имаше всичко останало? Искаше ли и се да живее в Нощния свят, заобиколена от хора като Блейс и Аш?
- Значи на теб също не ти пука за Джеймс? – Каза тя.
– Ще го изложиш на опасност, само за да се отървеш от мен?
Аш се съсредоточи, после каза.
- Той може да се грижи за себе си. – Така очевидно бе настроена неговата психология. Всеки се грижи сам за себе си и никой не трябва да помага на друг.
- Блейс също знае – продължи момичето. – Знае, какво ще направиш, но не я интересува.
- Не мина много време ... Блейс – промълви той. Мислите му се насочиха в друга посока и Попи съзря идеални момент за бягство.
Тя го изрита силно, същевременно се извиваше, опитвайки се да се преметне през парапета.
****
- Остани тук – Каза Джеймс на Фил още преди да паркира колата си. Намираха се пред огромното бяло имение, украсено с палми. Джеймс изскочи през вратата на колата. – Остани тук – повтори той. – Без значение какво се случва вътре, не влизай в къщата! Ако някой дойде с колата си, отбий в страни.
-Но
- Просто го направи, Фил! Освен ако не искаш да разбереш какво е да умреш днес.
Джеймс побягна към имението. Беше прекалено погълнат, за да забележи шумът от отварянето на врата на кола зад себе си.
****
-И изглеждаше като много мило момиче – въздъхна Аш. Държеше и двете ръце на Попи зад гърба й и се опитваше да излезе от обсега на краката й. – Не, не спри това, сега!
Той беше прекалено силен. Попи не можеше да направи нищо. Инч по инч той я плъзгаше обратно в преддверието.
Можеш и да се предадеш, каза съзнанието. Безполезно е. Свършено е с теб.
-Сигурна ли си, че всичко е наред?
-Да. Да.
-Добре. Тогава изчакай един момент да убия този и ще вървим.
Той беше напълно сериозен. Попи можеше да го усети в мислите му, във всеки мускул и всяко сухожилие в тялото му. Той искаше да убие Аш.
Тя повдигна глава щом чу смеха на Аш.
-Е, това се очертава да е добра битка. Каза Аш.
Но, помисли си Попи.Аш изглеждаше предразполагащ, опасен и в много лошо настроение. Дори и ако Джеймс го победеше, Джеймс щеше да бъде наранен.Дори и ако тя и Джеймс се биеха заедно срещу Аш щеше да има поражения.
-Хайде просто да тръгваме.каза тя на Джеймс. Бързо. Добави тихичко. Мисля, че иска да ни държи тук докато някой от партито се появи.
- Не, не. - Каза Аш в злорадо ентусиазирани тонове. - Нека да уредим това като вампири.
-Хайде да не. Каза познат глас, оставащ без дъх. Главата на Попи се завъртя.
Изкачвайки се над терасата, прашен, но триумфален, беше Фил.
-Ти никога ли не слушаш? Попита го Джеймс.
- Ами. - Каза Аш – човек в къща на Старейшина. Какво ще направим за това?