Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Дъхът му разрошваше косата и. Попи заби лакът в стомаха му. – Хей! – “Аш изпита истинска болка”, помисли си тя. Той отдръпна ръката си и я погледна със свити вежди. - Защо го направи?
- Защото ми се прииска – отговори му момичето. Тя кипеше с нова кръв и беше готова за бой.
- Виж, Аш, не знам от къде ти е дошла идеята, че съм ти гадже. Не съм ти!
Аш сведе главата и се усмихна.
- Просто не се познаваме добре, но когато се опознаем може би...- предложи той.
- Не, никога. Не се интересувам от други момчета. Ако не мога да имам Джеймс...- Попи трябваше да спре,
за да успокои тона си. - Няма никой друг който искам - каза твърдо.- Никой.
- Е, не сега, но може би...
- Никога. - Тя не знаеше как да му обясни, но после и хрумна идея. - Знаеш ли, принципа на партньорите в
живота ? - Аш отвори уста после я затвори и пак я отвори. - О, не. Не и този боклук.
- Да, Джеймс ми е партньор в живота. Съжалявам ако ти звучи глупаво, но е истина.
Аш сложи ръка на челото си и после започна да се смее.
- Ти сериозно ли?
- Да.
- И на това ли ще държиш?
- Да.
Аш пак се изсмя и погледна нагоре.
- Добре, добре трябваше да знам.- Той се подсмихна. На Попи й олекна. Въпреки чара си, тя можеше да усети нещо нередно под кожата на Аш, студено като ледена река, но сега изглеждаше в добро настроение. –
Добре. - продължи той.- Ако романтиката не е в менюто нека отидем на партито.
- Нали каза, че е прекалено опасно?
- Това беше лека шегичка, за да можем да се усамотим, нали знаеш. - Той я погледна. - Съжалявам.
Попи се поколеба. Не я беше грижа за партито, но и не искаше да е сама с Аш.
- Може би просто трябва да ме върнеш при братовчед си.
- Те няма да са там - отвърна Аш.- Сигурен съм, че са отишли на партито. Хайде де, ще бъде забавно. Дай ми шанс да ти се реванширам.
Попи се колебаеше, но Аш беше така търпелив и спокоен, а и какъв друг избор имаше?
-Добре, - каза накрая. - но само за малко.
Аш се усмихна.
- Само за много малко - каза той.
- Може да са навсякъде.- каза Джеймс.
Тея въздъхна.
- Съжалявам, трябваше да се досетя, че Аш е намислил нещо, но да отвлече приятелката ти...- Тя вдигна ръцете си в жест какво предстои.- Защо? Тя не се интересуваше от него. Ако планира да я сваля ще получи
неприятна изненада.
- Да, - помисли си Джеймс - но и тя също. Попи ще му е полезна докато си мисли, че може да си играе с нея, но когато осъзнае ,че не може... - Не му се мислеше какво може да последва. Може би посещение при старейшината. -И Блейс ли отиде с тях?
- Не, тя отиде на партито. Опита се да накара Аш да отиде, но той казал, че иска да разведе Попи из града. -
Тея направи пауза, вдигайки пръст. -Чакай, можеш да провериш на партито. Аш каза, че може да се отбие там.
****
Джеймс се насилваше да диша. После каза внимателно.
- Кой е домакина на партито?
- Тиери Дескодрес. Винаги прави големи купони. Освен това е старейшина.
- Какво?
- Нищо. Няма значение.
Джеймс престъпваше от магазина.
- Благодаря за помощта. Ще поддържаме връзка.
- Джеймс ... - тя го погледна безпомощно. - Искаш ли да седнеш? Не изглеждаш добре.
- Добре съм – отговори Джеймс вече излязъл през вратата.
В колата той каза
- Може да се покажеш вече.
Фил се показа от задната седалка, където се криеше.
- Какво става, нямаше те дълго време?
- Мисля, че знам къде е Попи.
- Само мислиш?
- Изправи се Фил. – Джеймс нямаше енергията за ругатни. Беше фокусиран върху нея.
- Добре къде е тя?
- В момента е или на едно парти или ще бъде. Много голямо парти, пълно с вампири. И поне една старейшина. Перфектното място, за да я разобличи.
Фил преглътна.
- И мислиш, че Аш иска да направи това?
- Знам, че го иска.
- Тогава трябва да го спрем.
- Може да сме закъснели.
****
Партито беше странно. Попи остана изненадана колко млади хора има. Имаше няколко разпръснати възрастни, но главно бяха тийнейджъри.
- Направени вампири - Аш обясни подробно. Попи си спомни какво Джеймс й беше казал – “направените вампири оставаха винаги на годините на смъртта си”.
Тя си мислеше, че това значи, че Джеймс може да остарява докато тя щеше да си остане на шестнадесет вечно. Не, че бе от значение. Ако тя и Джеймс щяха да са заедно, и двамата ще могат да са млади отчасти, но може би той ще иска да остарее. Беше странно да види как момче, около деветнадесет, което говореше с хлапе на около четири годинки. Детето беше сладко, с лъскава черна коса и сведен поглед, имаше нещо невинно, но жестоко в поведението му.