Таен вампир
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Нощен свят #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9789549321319
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Таен вампир». Краткое содержание книги:
1. Никога не допускай хората да научат за Нощния свят.
2. Никога не се влюбвай в човешко същество.
Това са истории за онова, което се случва, когато тези правила бъдат нарушени. Попи винаги е била жизнерадостно и здраво момиче. До деня, в който разбира, че има рядко заболяване и й остават едва няколко седмици живот. Джеймс, нейният най-добър приятел, в когото тайно е влюбена от дете, е изправен пред ужасяваща дилема: да остави Попи на съдбата й или да я спаси, като я превърне във вампир. Какъвто е самият той… Да разкрие пред Попи тайната на Нощния свят е недопустимо. Но точно толкова немислимо за Джеймс е да позволи любимата му да умре.
Попи мислеше да му каже, че не я интересуваше дали ще й покаже Нощния Свят или не. Но нещо в поведението на Аш започваше да я тревожи. Започваше да се държи сякаш бяха на среща, а не сякаш е водеше в изгнание. Но той е единственият човек, който познавам тук. Осъзна тя, когато я присви стомахът. А и нямам никакви пари – дори десет долара за някой мръсен мотел. Имаше нещо дори по-лошо.
От известно време беше гладна, а вече започваше да се чувства без дъх.Но тя не беше кръвожадното немислещо животно, което беше предната вечер Не искаше да нападне някой човек на улицата.
- Това е мястото. - Каза Аш. Беше странична уличка – тъмна и не натоварена като Стрипа. Той влезе в алеята.
- Добре, само да проверя дали са си в къщи.
От всяка страна имаше високи сгради с тухлени стени. Нагоре, електропроводите закриваха небето. Аш почука на вратата на една от тухлени сгради. Нямаше звънец. Нямаше и табела – само някакви графити.
Беше рисунка на черна далия. Попи се взира в Дъмбстера и се опита да контролира дишането си. Вдишай, издишай. Бавно и дълбоко. Спокойно, това е просто въздух. Може да не се усеща като такъв, но е въздух.
Вратата се отвори и Аш я подкани да влиза.
- Това е Попи - каза Аш, слагайки ръка на рамото й докато влизаше. Мястото изглеждаше като магазин – като магазин за свещи, билки и кристали.
Много от странните неща Попи неможа да разпознае. Някои бях вещерски-изглеждащи принадлежности.
- И това са братовчедите ми. Това е Блейз, а това е Тея. - Блейз беше поразително момиче с голяма, черна коса и много къдрици. Тея беше по-слаба и руса. И двете задържаха поглед върху Попи докато зрението й се избистри.
- Здрасти. - каза тя, сякаш това бе най-дългия поздрав, който измисли.
- Аш, какво не е наред с теб? Тя е болна. Какво си й правил? - Тея гледаше Попи със симпатични кафяви очи.
- Хъ? Нищо. - Каза Аш, изглеждайки изненадан сякаш за първи път виждаше състоянието на Попи. Попи предположи, че не е от хората, на които им пука за дискомфортта на другите.
- Предполагам, че е гладна.
Ще трябва да излезем и да се нахраним...
- О, не, не трябва. Не и тук. А и тя няма да успее. - каза Тея.
- Хйде, Попи. Този път ще бъда донор.
Тя хвана Попи за ръката и я поведе през тънко перде в друга стая. Попи се остави да бъде влачена. Вече не можеше да мисли – цялата й челюст трепереше. Дори думата хранене изостри зъбите й.
Имам нужда... Трябва... Но не знаеше как. Беше имала видение за собственото си лице в огледало, сребристи очи и диви кучешки зъби. Не искаше пак да е животно – да скочи върху Тея и да изтръгна гръкляна й. И не можеше да попита как това със сигурност би я издало, че е нов вампир. Тя се изправи, треперейки, неможеше и да помръдне.
Глава петнадесета
-Хайде, всичко е наред. - Каза Тея. Изглеждаше сякаш е на възрастта на Попи, но имаше нежен, чувствителен въздух, който й даваше власт.
- Седни. Тук. - Тя накара Попи да седне на опърпаният диван и протегна китката си.
Попи се вгледа в китката за секунда и след това си спомни. Джеймс й даваше кръв от ръката си. Ето как се прави. Приятелски и цивилизовано.
Тя можеше да види бледите сини вени под кожата. И тази гледка унищожи и остатъка от колебанието й. Инстинктът й я завладя и тя грабна ръката на Тея. Следващото нещо, което знаеше бе, че пие.
Топла солена сладост. – Живот. Облекчение от болката. Беше толкова приятно, че Попи почти се разплака.
Нищо чудно, че вампирите мразят хората, помисли си тя слабо. На хората не им се налагаше да ловуват за
това прекрасно нещо – те са пълни от него. Но друга част от съзнанието й изпъкна. Тея не е човек. Тя е вещица. Странно, защото кръвта й имаше абсолютно същия вкус. Всяко сетиво на Попи го потвърди. Значи вещиците са просто хора, но хора със специални сили. Помисли си Попи. Интересно.
Наложи й се да направи усилие, за да се контролира, за да усети кога да спре. Но тя спря. Тя пусна китката на Тея и се облегна, малко засрамена, облизвайки устните и зъбите си. Не искаше да среща кафявите очи на Тея.
Чак тогава тя съзна, че през целия процес е държала мислите си защитени. Нямало е умствена връзка, както когато беше споделяла кръв с Джеймс. Значи вече беше усвоила една вампирска сила. По-бързо отколкото
Джеймс и Аш очакваха. И вече се чувстваше добре. Достатъчно енергична, за да може да отиде на Нидерландският подскачащ танц. Достатъчно самоуверена, за да се усмихне на Тея.
-Благодаря ти. Каза тя.