Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Карлота затваря телефона и забелязва, че нещо безпокои колегата ѝ.
– Наред ли ви е всичко?
Смешният ѝ акцент го изкарва от вцепенението.
– Да. Извинявайте. Всичко ми е наред. – Ник изважда сгънат лист хартия изпод якето си. – Ето номерата, които споменахме на шефа ви. Искам веднага след като ги засечете, да говоря със собственика на телефона. Не искам никой друг да го разпитва, докато аз лично не се видя с него.
– Разбирам. Опасявате се, че ще избяга.
– Именно.
Тя посочва листа с тънкия си пръст с нокът, лакиран в много бледорозово.
– Тези номера тук са – как се казва... – Опитва се да намери думата. – ... cellulare o cell?
– Мобилни телефони?
– А, да. – Посочва друг номер. – А този са... обществени.
Ник решава да не поправя граматичните ѝ грешки.
Тя придърпва клавиатурата на компютъра и сръчно въвежда някакви указания.
– Finito. Скоро ще бъдат засечени.
– Grazie.
Тя се усмихва:
– Говорите ли италиански?
– Si – с усмивка отговаря той. – Перфектно си служа с думите grazie и prego. Знам също parmigiano и pesto.
Карлота изръкоплясква с престорено възхищение:
– Molto bene6! Това са много полезни думи. – Поглежда монитора. – Вашата жертва... чета, че била прочута писателка.
– Всъщност пише сценарии. Няма нито една книга. Не бях чувал името ѝ, но явно е голямо име в Холивуд.
Карлота се намръщва:
– Имате ли идея защо е убита по този начин?
– Точно това се опитваме да разберем. Може би е свързано с последния ѝ сценарий.
– Филма за нашата плащаница?
– Така изглежда. Случвало ли се е нещо необичайно около нея напоследък?
– Нищо не ѝ се случва. Тя е заключена в Duomo di San Giovanni7, на тъмно. Няма какво да се случи.
– Обаче я вадят от време на време, нали?
Карлота поклаща глава:
– Не. За последен път я изложиха през 2010 година.
– В катедралата ли?
– Si, но с голяма защита. – Карлота очертава голям квадрат във въздуха с двете си ръце. – Направиха огромна кутия от блиндирано стъкло. В нея сложиха плащаницата – в запечатана витрина, пълна с азот.
Ник трудно може да си представи с какво тази атракция може да привлече посетители.
– Много ли хора дойдоха да я видят?
Карлота се засмива:
– Много? Повече от сто хиляди на ден – всеки ден. В продължение на пет седмици имаше опашка. – Замлъква за момент, за да си спомни повече за излагането на реликвата. – Чета, че през тези седмици дошли три и половина милиона души. Повече, отколкото отиват на гроба на Джон Кенеди за година.
– Не знаех, че има съревнование между двете.
– Добре, че няма. Плащаницата щеше да спечели. Много лесно при това. Католиците винаги ще печелят такива неща. Смъртта и религията са много важни за нас.
– Ще го имам предвид. Значи вече не е изложена на показ, така ли?
– Не. Много рядко го правят. Държат я постоянно запечатана в една ниша на катедралата и хората ходят да се молят. Църквата има собствена охрана – не ни казват подробности – и разбира се, ние също имаме постоянно хора да наблюдават мястото.
– Значи не е възможно да бъде открадната или повредена, така ли?
Карлота свива рамене:
– Не може да се каже. През 1997 г. имаше палеж. Пожарникарите трябвало да разбият шкафа. После с брадвите си счупили стъклото – дебело, бронирано стъкло – и я извадили от пламъците.
– Пострадала ли е?
– Не, този път не. В миналото обаче, през шестнайсети век, е имало друг пожар – пак умишлен – тогава е била повредена.
– В същата църква?
– Не. Тогава се е пазила във Франция, в Сент Шапел в Шамбери.
– Какво е правила там?
Знанията на Карлота явно не стигат чак дотам.
– Това вече аз не знам в детайли. Предполагам, че е била собственост на Савойската династия. В онези времена е имало много кражби и грабежи. Днес тук сигурността е много по-добра – уверено заявява тя. – В наши дни не можеш да припариш до свещената плащаница.
Тази идея кара Ник да се засмее: