Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
— Къде си ранена?
Моли тихо изруга.
— Мисля, че в ръката. Адски боли.
— Ще ти сваля маската.
Тя кимна и аз дръпнах лепенките.
— Костюмът ти и бездруго вече е разхерметизиран.
— По дяволите — изпъшка Моли и се претърколи по гръб. — В раницата ми има комплект за първа помощ.
Намерих комплекта и го разтворих.
— Дай да видя.
Моли отмести дланта си от рамото. Дръпнах ципа на защитния костюм и учудено я погледнах.
— Защо носиш бронежилетка?
— Такива са инструкциите. Мислех да предложа и на теб, но бях сигурна, че ще откажеш.
— Правилно.
Разхлабих връзките на жилетката и я свалих. Куршумът беше одраскал ръката й между лакътя и рамото.
— Извадила си късмет.
— Не ме будалкай.
— Няма засегната кост. Слава богу, че куршумът не е останал вътре.
Почистих раната колкото беше възможно, после сложих отгоре й две марли с дезинфектираща течност и лекичко ги притиснах. Очите ми опипаха стената на вагона и откриха дупката с назъбени краища.
— Подай ми това нещо, ако обичаш — каза Моли и посочи радиостанцията, която лежеше на метър от нея. Натисна копчето и размени няколко фрази с човека насреща. Аз се вслушах в гласовете, които долитаха от предния вагон. Бяха по-близо, но плъзгащата се врата все още оставаше затворена.
— Ще дойдат ли тук? — попитах.
— Не. Предупредих ги, че сме без защитно облекло. Ще повикат екип от „Кук“, който ще ни измъкне.
— А дали ще изпратят някой да потърси стрелеца?
— Не ми казаха.
— Притискай тук — заповядах аз, преместих здравата й ръка върху марлите и пропълзях към дупката в стената на вагона. Минута по-късно изчегъртах куршума от облицовката. Моли притискаше раната си, използвайки раницата като възглавница.
— Добре ли си? — попитах.
Тя кимна.
— Казаха ли ти колко време ще отнеме?
— Минути.
Пуснах куршума в торбичката за веществени доказателства и я прибрах в раницата си.
— Хайде, действай — подкани ме Моли.
— Какво?
— Искаш да хвърлиш едно око, нали?
— Да — признах си аз.
— Ако изчакаш още малко, изобщо няма да те пуснат.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Добре съм. А и скоро ще се появи помощ.
Проверих марлите, после ги пристегнах с лепенки. Когато свърших, Моли ме хвана за рамото и се надигна. Останах изненадан от силата на пръстите й.
— Защо този тип стреля по мен? — попита тя.
— Говориш така, сякаш знаеш кой е.
— Мисля, че и ти знаеш.
— Не знам.
— Има връзка със заразата.
— Може би е някой обикновен бандит.
— Не го вярваш, нали?
— Всъщност не.
Моли се отпусна по гръб и посочи радиостанцията.
— Вземи я със себе си.
— Не, по-добре да остане при теб.
— Тук джиесемът ти няма обхват.
— Ще се оправя.
Моли не възрази. Беше доста бледа. Последиците от шока започваха да се проявяват.
— Може би е по-добре да остана с теб до идването на спасителния екип — казах аз.
— Не, върви. Аз ще обясня на Елън какво се е случило.
Долових вой на сирени и пропълзях към противоположния край на вагона. Моли ми махна с ръка. Сложих си маската, дръпнах вратата и скочих на чакъла между релсите.
38
За две минути Маркъс бе убил двама души. Първият лежеше в тъмния коридор и се опитваше да пропълзи към светлината. Маркъс застана на прага и вкара един куршум в гърдите му. Вторият беше опрял гръб на стената в спалнята. На главата му имаше шапка на „Янкис“, а в ръката си държеше пистолет, който нямаше сили да вдигне. Маркъс го изрита встрани. Клепачите на бандита потрепнаха и се вдигнаха, но Маркъс побърза да ги затвори завинаги.
Рей Рей беше заповядал да ударят „Шестте аса“ по домовете им и да ги запалят. Не бе пропуснал да обясни как трябва да го направят. Първо трябваше да минат по-младите и да маркират вратите им с червена боя. После идваше редът на двойките с бидоните и пистолетите за пирони. Единият щеше да полива стъпалата с бензин, а другият да заковава вратите и прозорците. Първият трябваше да запали клечка кибрит и да я хвърли на стъпалата, а после двамата да седнат на тротоара и да гледат как се вихри пожарът. Да слушат писъците вътре и да се опитват да отгатнат кой ги издава. Работата на Маркъс беше да застреля всеки, който успееше да се измъкне, а след като пламъците стихнеха — да обиколи руините и да довърши оцелелите.