Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Тереза Джаксън, афроамериканка,
32-годишна, „Уест Адамс“ 2302,
Чикаго, Илиной
Докоснах чувала с ръкавицата си и се опитах да си представя жената вътре. Само преди две нощи беше бинтовала ребрата ми в спешното отделение, спокойна и усмихната. А сега беше просто поредната жертва на смъртоносния патоген.
Продължих пътя си. Елън Бразил стоеше в дъното на коридора и гледаше през стъклото на някакво изолирано помещение. Вътре лежаха три трупа, всеки от тях на количка. И трите бяха в различна фаза на аутопсия.
— Взе ли още кръвни проби?
Гласът й прозвуча приглушено, а лицето й беше скрито зад прозрачна маска.
Един от лаборантите вдигна глава и кимна.
— Занеси ги в лабораторията по най-бързия начин.
Тя обърна гръб на импровизираната морга и ме видя.
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм — рекох. — Кели.
Елън направи крачка напред.
— Как успя да се промъкнеш тук?
— Направих си една малка разходка в забранената зона.
Погледнах към телата на масите. Две бяха на мъже. Единият приличаше на заспал, а лицето на другия беше покрито с кръв. Тялото в средата принадлежеше на млада жена със снежнобяла кожа и дълга черна коса.
— Съжалявам за сестра ти.
— Кой ти каза?
— Моли.
— Това е Ана — кимна към стъклената преграда тя. — Вземаме някои проби от нея.
— Съжалявам.
— Чух вече. Ела с мен.
Елън ме преведе през къс коридор и ме вкара в една празна стая.
— Трябва да ти задам няколко въпроса — рече тя и махна към една маса за прегледи. — Костюмът ти получи ли някакви пробойни, докато беше навън?
— Бях изложен на външно влияние, ако това имаш предвид.
— Това имам предвид. За колко време?
— Почти през цялото време. Поне два часа.
— Влизал ли си в други сгради?
— Да, но там имаше само мъртъвци.
Тя отвори някакъв остъклен шкаф.
— Тази зона на болницата е прочистена и запечатана. Това означава, че въздухът непрекъснато се контролира и хората могат да свалят предпазните си костюми. Но ти ще останеш в тази стая, докато те изследваме.
— Какво ще ми изследвате?
— Ще ти направим предварителен тест с антигени за евентуално заразяване. Продължителността му е двайсетина минути.
— Ще ми вземете кръв ли?
Тя кимна. Аз съблякох защитния костюм и навих ръкава си. Елън я пристегна с гумен маркуч и приготви една спринцовка. Напълни една епруветка с кръв, после още една.
— Как е Моли? — попитах.
— Какво й е на Моли?
— Простреляха я, докато бяхме в един влак метрото.
Елън надписа епруветките и излезе, без да каже нито дума. След няколко минути се върна със снопче хартия върху клипборд.
— Докато изследваме кръвта ти, трябва да попълниш няколко декларации — поясни тя.
Поех клипборда от ръцете й. На първия лист имаше три реда, изписани с флумастер:
Моли е добре.
Федералните още те издирват.
Може да ни наблюдават. Зад мен.
Погледнах Елън, после изместих очи към някакъв кабел на стената. Проследих го нагоре до малка дупка на тавана. От нея ми се усмихваше обективът на камера с размерите на карфица. Написах един въпрос, придружен с име и телефонен номер. Елън пое клипборда и кимна. После си поговорихме глупости в продължение на пет минути и тя излезе, за да направи тестовете.
Останах да чакам в стаята. Бяхме само аз и камерата. Червената тетрадка на Маркъс все още беше в джоба ми. Измъкнах я и я разтворих. В долната част на листа бе нарисуван син микробус. Задните му врати бяха отворени, във вътрешността му бяха подредени червени туби с бензин. На следващата страница няколко мъже без лица пушеха цигари, наобиколили празни географски карти. Рей Рей стоеше недосегаем в дълъг коридор. По-напред попаднах на няколко портрета на Корееца. Усмихнат над чорапа си, от който вадеше банкноти. Проснат мъртъв на пода в магазина си. Вдигнал глава към часовника на стената. Затворих тетрадката. На корицата беше изписано името на Маркъс. Телефон нямаше. Пъхнах я обратно в задния си джоб и се запитах защо всъщност ми я беше дал.
Четирийсет и пет минути след излизането на Елън вратата отново се отвори. Бях почти сигурен, че ще видя Джеймс Дол в компанията на двама-трима агенти от Вътрешна сигурност с белезници в ръце. Но вместо тях се появи Рейчъл Суенсън със застинала усмивка на лицето и връзка автомобилни ключове в ръце.