Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
Маркъс свали маската и избърса потта от челото си. Ръката го болеше. Държеше я притисната към гърдите си и бавно напредваше през буренясалия двор. Рей Рей трябваше да се възползва от шанса си и да го убие. Но вместо това той му премаза пръстите и навря пушка в ръцете му. Защо ли, запита се момчето, докато ловко зареждаше пушката с една ръка.
Паважът пред него бавно просветляваше от настъпващото утро. В дъното на улицата се очерта силуетът на стара църква с голи стени. На стъпалата пред нея се виждаше фигурата на висок мъж с пистолет в ръка. Маркъс хлътна в близката сянка. Позна кой е мъжът само от начина, по който потропваше с крака.
Запълзя напред в процепа между две сгради. Пушката сочеше напред, влажният му показалец докосваше спусъка. Рей Рей се обърна и първите лъчи на слънцето осветиха лицето му. Сърцето на момчето забави ритъма си, кръвта застина в жилите му. Беше ловец по рождение, много търпелив за възрастта си, но все още прекалено млад и неопитен. Изобщо не му мина през ума, че дивечът може да е самият той. Докато не стана късно.
39
Прекосих „Айзенхауър“ и поех по рампата към изхода. Край магистралата се издигаше самотната тухлена сграда на някогашната бирена фабрика „Шлиц“ с големи каменни букви на фасадата. Отдавна вече не произвеждаха „Шлиц“, но четириетажната постройка беше много подходяща за онзи, който беше обстрелвал влака.
Открих една отворена врата в страничната стена, проникнах през нея и бързо проверих първите три етажа, които се оказаха празни. Тясна желязна стълба ме отведе на последния. На цимента пред единствения отворен прозорец имаше черна постелка. Надникнах навън към коловозите на метрото и неподвижната композиция. Пред нея току-що беше спрял специализиран автомобил с включени сигнални светлини, от който изскачаха мъже в защитни облекла. Да се стреля оттук беше трудно, но не и невъзможно. Отдръпнах се от прозореца, огледах постелката и обиколих празния етаж. Той без съмнение бе стоял тук, но не бе оставил следи. Или поне такива, които бих забелязал.
Погледнах часовника си. Единайсет минути от изстрела. Направих няколко снимки през прозореца, после направих същото и във вътрешността на етажа. Спуснах се обратно по стълбите. Единственият ми шанс беше да обиколя района. Може би стрелецът беше някъде наблизо, готов да довърши делото си.
Спрях в уличката зад фабриката, съблякох защитното облекло и го пъхнах в раницата си. Не ми пукаше, че все още се намирам в заразената зона. Гащеризонът ми пречеше бързо да грабна пистолета си и това представляваше далеч по-голяма опасност за здравето ми.
Поех надолу по улицата, успоредна на магистралата. От двете й страни се редяха мизерни къщички, по-скоро бараки — четири тънки стени с покрив от насмолена хартия. Провиснали, обрасли с трева навеси, посивели от автомобилните изпарения на магистралата.
Преброих четири изгорели къщи. Други три все още тлееха. Уличното платно беше покрито със счупени стъкла и боклуци. Вятърът носеше хартии над изпочупените мебели, пръснати навсякъде.
Свърнах зад ъгъла и спрях. В средата на пресечката стърчеше стол с подвижна облегалка, в който седеше някаква жена. Приближих се. Очите й бяха заковани в мен, но на челото й зееше грозна дупка. Над главата й се стрелна ято малки черни птички, които с писък изчезнаха. Дърветата наоколо бяха голи и черни.
Две момчета се мярнаха на пресечката. Едното носеше четка и кутия с боя. Миг преди да изчезнат, то замахна с четката и напръска приятеля си с червена боя. Смехът им бавно заглъхна надолу по безлюдната улица. Някъде зад гърба ми пропука греда, разнесе се трясък.
Кривнах към някакво двуетажно бунгало, което не беше засегнато от огъня. Щората помръдна и две очи се впериха в мен. Махнах с ръка, подканяйки непознатия да отвори прозореца. Очите изчезнаха, а на тяхно място се появи дулото на едрокалибрен пистолет.
Приех предупреждението и се върнах на улицата. На вратата на една от изгорелите бараки се виждаше голям X, изписан с червена боя. Разритах гредите и влязох. В тесния коридор вонеше на бензин. Под прозореца лежаха два трупа. По всичко личеше, че единият беше умрял от вдишването на отровен дим. Лицето на другия беше частично отнесено от едрокалибрен куршум. Опитах прозорците, но те се оказаха заковани.
Направих няколко снимки на вратата, прозорците и труповете. После се насочих към задната част на постройката, където личаха останките от кухнята. И тук прозорците бяха заковани. Блъснах задната врата в мига, в който отвън долетя скърцането на тежки подметки.