Подземията на Чикаго
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подземията на Чикаго». Краткое содержание книги:
34
На пет километра източно от загражденията нощното дежурство на Миси Дейвис обещаваше да се превърне в ад. Миси беше завършила с отличие колежа „Васар“, пета по успех в класа си, но според мнозина би трябвало да е първа. Юридическият факултет на Йейл беше проявил интерес към нея, изпращайки й специално писмо. Последваха го Станфорд и Чикагският университет. В крайна сметка обаче тя предпочете магистратура по журналистика в „Нортуестърн“ и избра класическото интервю в стил Кристиан Аманпур, или по-скоро някаква негова англосаксонска версия. Дори за миг не си беше представяла, че това ще означава безкрайни нощни дежурства. Тя откъсна поредната новина от принтера и я понесе към другия край на нюзрума на Канал 6.
— Миси, разпечатай и прегледа на новините в десет, ако обичаш.
Тед Хендерсън беше прекият й началник и редактор на нощните новини. Тя беше привлякла вниманието му още в началото на интервюто й за работа. Облечен в безупречно колосана синя риза и с черна вратовръзка, той не сваляше поглед от дългите й бедра (които тогава изглеждаха наистина страхотно в рокля на Зак Посен) и й предложи работа само десет минути след началото на интервюто. Тя се усмихна и прие. И ето я сега тук, в ада на нюзрума, напълно под властта на мениджър от средно ниво, почти на ръба на силите си, заета да къса ръкописи и да изпраща бог знае къде безсмислени текстове и кадри.
Миси тръсна разпечатката на бюрото на Тед и се върна на работното си място. Бюрото й беше задръстено от четири телевизионни монитора, включени на каналите на конкуренцията. До тях работеха няколко полицейски скенера и радиостанция за двустранна връзка с подвижните телевизионни станции. Минаваше полунощ. По това време нюзрумът би трябвало да е относително спокоен, но не беше. Преди малко повече от час дойде новината за вероятното разпространение на опасни материали в района на Уест Сайд. Тя веднага изпрати на място Дино Пилици, фотограф ветеран с огромен опит. Оказа се обаче, че той не може да се добере до мястото на инцидента, блокирано от полицията. Нито той, нито Миси имаха обяснение на този факт.
— Току-що получих поредното съобщение от Дино — подвикна тя.
— Какво казва? — попита Тед Хендерсън, без да отмества очи от екрана пред себе си. Не си направи труда да я погледне, защото в нюзрума бяха само двамата.
— Все още не може да стигне до мястото.
— Кажи му да си купи карта, по дяволите!
— Не се е загубил, а просто не може да проникне.
Тед престана да пише и вдигна глава.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Той твърди, че районът е отцепен.
— От кого?
— От полицията. Опитал три различни маршрута, но неизбежно попадал на полицейски заграждения.
Тед стана и се приближи. Миси посочи картата, която беше извадила на един от мониторите.
— Първо пробвал ето тук, на „Медисън“. После тръгнал на юг, описвайки широк кръг, а след това се върнал обратно и излязъл на „Огдън“. Според него става въпрос за точно очертан периметър.
— Какво разбира Дино от периметри, по дяволите?
— Видял е как издигат заграждения.
— Заграждения ли?
— Направил е няколко снимки, но не е успял да се приближи достатъчно, за да разбере накъде отиват камионите.
Тед седна до нея и се зае да изследва картата.
— Какво върви по полицейските скенери?
— Вече ти казах. Вероятно заразяване от трета степен. Дойде в десет и трийсет, повториха го половин час по-късно.
— Някакъв адрес?
— Не — поклати глава Миси. — Само локализация в района на Гарфийлд Парк.
— И оттогава нищо, така ли?
— Нищо. Нито от полицията, нито от пожарната.
Миси отпи глътка сода и зачака, нетърпеливо потупвайки с крак.
— Кой друг проявява интерес?
— Може би Канал 5, но не съм сигурна дали са изпратили човек.
— Можеш ли да разбереш?
— Може би.
— В колко часа трябва да вдигнем хеликоптера?
— В четири. Но мога да го уредя и за по-рано.
Тед стана и бавно се насочи към работното си място.
— Нещо ново за ситуацията пред „Кук“?