Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Наблюдателна камера ли? — попита Кари.
Джорджия я изгледа така, сякаш я виждаше за първи път.
— Вие нямате деца, нали? Както и да е, мислех, че ще струва цяло състояние, но не беше скъпа. Една приятелка я видяла в „Шоуто на Опра“. Идват и ти я монтират. Можеш да наблюдаваш бавачката си пет часа. Обадих се на моята и я попитах: „Какво прави днес?“ А тя вика: „Заведох Джоунс в парка и си играхме.“ Излъга. Не беше си показала носа навън! Цял ден гледа телевизия и говори по телефона. Не обърна почти никакво внимание на Джоунс. Всичките ми приятелки я използват. Една видяла как бавачката й се опитва да я деинсталира!
— Виж ти! — рече Аманда.
Ще повърна, помисли си Кари.
Кари влезе в банята на Пакард и Аманда. Джули още беше с Бари в спалнята. Той лежеше на леглото с глава в скута й. Там бяха и Бека и Джанис. Обсъждаха съпрузите си.
— Нека те попитам нещо за семейния секс — рече Бека. — Какъв е смисълът?
— Каква е ползата и от съпруга? — попита Джули. — Кому са притрябвали две бебета.
— Напълно съм съгласна — включи се Джанис. — Само че сега искам да си имам друго бебе. Мислех да се отърва от съпруга си, но вече не съм сигурна, че искам. Засега.
Джули се наведе над сина си.
— Какъв ли ще пораснеш, бебчо?!
Кари се върна в хола. Отиде до прозореца да глътне свеж въздух. Гарик някак си се беше откъснал от майка си и стоеше самотен в ъгъла.
Кари се наведе. Извади нещо от чантата си.
— Пст! Ей, хлапе — махна му тя. — Ела тук.
Заинтригуван, малкият се приближи. Тя държеше пакетче в пластмасова обвивка.
— Кондом, Гарик — прошепна. — Кажи „кондом“. „Кон-дом.“ Ако вашите го бяха използвали, може би нямаше да те има.
Гарик се протегна да вземе пакетчето.
— Кондом — каза.
След два дена Аманда се обади на Кари.
— Преживях най-гадния ден в живота си — оплака й се. — Бавачката ми има дете — син, три месеца по-голям от Честър. Той се разболя и се наложи да остана вкъщи.
Първо се опитах да го заведа в парка. Не знаех къде е входът за детската площадка и ми беше адски неудобно, защото бавачките бяха вътре, а аз не можех да вляза. Всички ме гледаха и сякаш питаха „коя си ти“. После Честър поиска да се спуска по пързалката. Двайсетина пъти. Засичах по големия часовник на Пето авеню. Минаха пет минути. Люлях го на люлките. Още пет минути. Пуснах го да си поиграе на пясъка. След това пак на пързалката. Общо 15 минути „Не ти ли омръзна?“, попитах го. Ревеше и риташе, докато го слагах в количката. „Имаме работа“, обясних му.
Горкичкият! Тичах по тротоара, а той се блъскаше в количката и не разбираше какво става. Опитах се да пазарувам, но не можах да вкарам количката в пробната. После отидохме до банката и количката заседна на въртящата се врата. Откъде да знам, че не трябваше да минавам оттам! Не можехме да мръднем. Наложи се да ни избутат сантиметър по сантиметър.
Най-сетне стана 11 часа. Прибрах го вкъщи и му приготвих обяд. Варено яйце.
По-късно вечерта Кари се обади на Тузаря. Беше забравила за часовата разлика. Той спеше.
— Исках само да ти кажа — започна, — че ми дойде.
— О! Значи… няма бебе — рече той.
Затвориха, но след две минути Тузаря я набра.
— Спомних си съня си — каза. — Сънувах, че имаме бебе.
— Бебе ли? — попита Кари. — Какво бебе?
— Мъничко — отвърна той. — Нали се сещаш. Новородено. Лежеше на леглото до нас.
20.
Когато Тузаря го няма, момичето го удря на живот
Кари срещна момичето в тоалетната на един клуб. Нямаше намерение да се запознават.
На вратата на тоалетната се почука. Тя беше в добро настроение, говореше си вътре със Сиси и вместо да каже на нахалницата да се разкара, открехна леко вратата. Отпред стоеше момичето. Имаше тъмна коса и изглеждаше красива.
— Може ли да вляза?
— Да, разбира се — каза Кари.
— Извинявай — рече Сиси, — но познаваме ли се?
— Не — отговори Кари.
— Какво имате? — попита момичето.
— Какво искаш? — попита и Кари.
— Имам страхотна „трева“ — отговори момичето.
— Чудесно! — рече Кари.
Момичето запали джойнта и го вдигна.
— Най-готината „трева“, която сте опитвали!
— Едва ли — възрази Кари, вдишвайки силно.