Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Не мога да си позволя това.
Той отвръща:
— Не можеш да си позволиш да не го направиш.
На вечерята Тузаря се понася към масата с пурата си и размества картичките с имената им така, че да седят един до друг, с думите:
— Не ми пука.
Цяла вечер се държат за ръце и един светски хроникьор се приближава и казва:
— Неразделни както винаги.
Следва прекрасна седмица, но после Кари я прихваща нещо. Може би защото са ходили на вечеря у негови приятели и там имало хора с деца. Тя карала с тях пластмасови колички по улицата, но едното непрекъснато падало от своята. Излезли родителите им и се развикали да се приберат в къщата. Не било честно, защото на децата им нямало нищо.
Кари решава пак да поизтезава Тузаря.
— Смяташ ли, че сме близки? — пита, преди да заспят.
— Понякога — отвръща той.
— „Понякога“ не ми е достатъчно — тросва се Кари. Продължава да го тормози и Тузаря накрая я моли да го остави да спи. Но когато се събужда рано сутринта, не се е отказала.
— Защо го правиш? — пита той. — Защо не си мислиш за хубавите моменти? Например от миналата седмица.
Минава покрай леглото.
— О, какво тъжно личице! — казва и на нея й иде да го убие.
— После ще поговорим за това, обещавам — уверява я Тузаря.
— Не знам дали ще има „после“ — отвръща тя.
Лиса беше на многолюден купон в чест на известна публицистка (ще я наречем Синди) в градска къща на Източна 50-а улица. Придружава я съпругът й — красив мъж, занимаващ се с някакъв бизнес. Между глътки розова маргарита тя обяснява:
— Когато най-сетне реших да се огледам за съпруг, опитах се да се сетя къде съм срещала мъже. Не в „Бауъри“, а по купони в къщи. Така че си метнах мрежата. Не пропуснах купон в нечий апартамент. Когато се запозная с мъж, правилото ми е: на първите няколко срещи — никакви големи купони. Това е самоубийство. Не се издокарвай. Не се старай да правиш впечатление. Не оглеждай стаята с преценяващ поглед. Мъжете искат да се чувстват удобно. Трябва да излъчваш уют. Говори им какви личности са, защото представата на повечето мъже за себе си е закърняла на 14-годишната им възраст.
В кабинета си Труди кимва към бюрото, на което има голяма снимка на къдрокос мъж, облегнат на плажна дюна.
— Съпругът ми е истинска находка. Той действително ме разбира. Попаднеш ли на подходящия човек, после е лесно. В семействата с твърде много разправии и драми нещо куца. Мъжът ми не спори с мен. Почти никога не се караме. В 99 процента от случаите е съгласен, а в редките моменти, когато иска да се наложи, аз отстъпвам.
После изведнъж всичко се оправя, което е странно.
Тузаря се обажда.
— Какво правиш?
— Нали знаеш с какво обичам да се занимавам понякога — казва Кари. — Пиша разказ.
— За какво?
— Помниш ли идеята ни един ден да се преместим в Колорадо, да отглеждаме коне и т.н.? За това пиша.
— О! — възкликва Тузаря. — Хубава история!
19.
Манхатънски майки психарки се побъркват покрай децата си
Тузаря се обажда от Китай съвсем леко раздразнен. Експресната куриерска служба, по която е изпратил багажа си, го е загубила и сега той седи в хотелската си стая по джинси и риза и няма чисто бельо.
— Ако се беше случило преди пет години, щеше да има уволнени — казва. — Но съм се променил. Това е новото ми аз. Ако не ме приемат по мръсни джинси, майната им.
— Знаеш ли — съобщава му Кари, — обади се приятелят ти Дерик. Каза, че Лора искала да забременее, а той не, затова всяка вечер се преструвал, че свършва, а после лъскал бастуна в банята. А тя всяка вечер гледала „Ти и твоето бебе“ на видео.
— Ама че работа! — казва Тузаря.
— Не бил съгласен, защото още не бил напреднал достатъчно в кариерата, за да си позволи деца.
— А ти как си? — пита той с напевен глас.
— О, добре съм — отвръща мрачно Кари. — Струва ми се, че съм бременна.
— Бебе. Ще си имаме бебе — казва Тузаря.
Кари не знае какво да мисли.
Разбирате ли, странни неща се случват с нюйоркчани, когато им се родят деца. Някои родители си остават нормални. Но други определено не. Те леко откачат. Да вземем цялата тази енергия и агресивност, затворени телефони и нерешени проблеми, съпътстващи кариерата на човек, и да ги приложим мислено върху дете. Когато стане дума за деца, досега избивалите неврозата си в градинарство нюйоркчани може направо да полудеят.