Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Е, това е напълно нормално — каза Джанис, корпоративна юристка и една от малкото майки психарки, които не се срамуват да го признаят.
— Обичам сина си — продължи. — Анди е на 11 месеца и е бог. Всеки ден му го повтарям. Оня ден го заварих да си лежи в кошчето и да вика: „Аз, аз, аз.“
— От 30-годишна възраст се мъча да забременея — поясни. — И когато най-после го родих (сега е на 36 години), рекох си: „Това е призванието ми в живота. Аз съм майка.“ Не исках да се връщам на работа, но, честно казано, след три месеца осъзнах, че трябва. Твърде често сме заедно. В парка подскачам пред него — бавачките ме мислят за луда. Целувам го по хиляда пъти на ден. Нямам търпение да се прибера, за да го изкъпя. Телцето му ме подлудява. Към никой мъж не съм хранела такива чувства.
Джанис каза още, че забележела ли Анди да поглежда играчка на друго дете, трябвало да излезе и да му купи същата. Веднъж й се сторило, че харесал т.нар. бебешка въртележка. Намерила я чак на 14-а улица и тичала с нея на главата, защото не успяла да хване такси, а нямала търпение да му я занесе.
— Хората буквално ме сочеха с пръст — обясни. — Всички ме мислеха за луда. А като се прибрах и му я дадох, той се разплака.
Защо се държи така?
— Защото сме в Ню Йорк — отвърна. Сви рамене. — Тук всички се съревноваваме. Старая се синът ми да има колкото другите, че и повече. Пък и винаги съм искала момче. Синовете се грижат за майките си.
С други думи, след дългогодишно общуване с мъже, които не желаят да се обвържат и са ненадеждни, синът се превръща в заместител.
— О, да — каза Джанис. — Мъжете са ненадеждни. Не можеш да имаш доверие на човек, с когото нямаш кръвна връзка.
— Съпругът ми сякаш е втора ръка човек — продължи тя. — Бях луда по него, но се роди детето. Сега, ако мъжът ми ме помоли да му дам диетична кола, казвам му да се разкара.
Междувременно насред мансардата се беше събрала малка съсредоточена тълпа. Пред нея се клатушкаше дребничко момиченце с розова балетна пачка и палци.
— Брук настоя да й сложа балетния екип. Не е ли очарователна? — каза висока сияеща жена. — Като се опитах да й обуя гащички, тя се разрева. Знаеше. Знаеше, че днес трябва да е облечена като балерина, за да изнесе представление, нали, кукличке? Нали, кукличке?
Жената се наведе, притиснала ръце до гърдите и накривила глава, а замръзналото й в широка фалшива усмивка лице се спря само на сантиметри от детето. После започна да прави странни движения с ръцете.
— Дай целувка. Дай целувка — настоя.
Момиченцето поднесе със съсредоточена усмивка ръчичката си до устата и духна през пръстите си. Майката изкрещя от радост.
— Прави и реверанс — обясни Аманда на Кари с леко подигравателен тон. — И разни други номера. Майка й уреди да я снимат за корицата на едно бебешко списание и оттогава откачи. Колкото пъти й се обадим, все бързат за прослушване. Брук е записана в модна агенция. Сладка е, но…
Точно тогава влезе друга майка, хванала за ръка двегодишно момченце.
— Виж, Гарик, маса. Маса, Гарик. Кажи „маса“. Какво правим на масата? Храним се, Гарик. На масата се храним. Как се пише „маса“? „Ма-са.“ Гарик, килим. Гарик. „Ки-лим“, „килим“, Гарик…
Аманда започна да прави лучен сос.
— Извинете — каза Джорджия — жена в кариран костюм. — Лучен сос ли? Пази го от децата. От солта и мазнините се оглупява.
Това обаче не й попречи да си топне пръста в ужасния „буламач“ и да го оближе.
— Били ли сте в салона „Сътън“? — попита Джорджия. — Фантастичен е. Трябва да заведеш Честър. Там е като при Дейвид Бартън, но за деца. Честър говори ли вече? Ако говори, можем да ги срещнем с Роузи. Тя няма още годинка, но искам да се научи да общува отрано. Препоръчвам ти и часовете по бебешки масаж на 92-а улица. Много са полезни. Нали вече не кърмиш? Така си и мислех. — Джорджия пак изпробва лучения сос. — Как е бавачката ти?
— Добре — отвърна Аманда, като погледна Пакард.
— От Ямайка е. Добре че я намерихме — каза той.
— Да, но добре ли се грижи за Честър? — попита Джорджия.
— Той е доволен — отвърна Пакард.
— Сигурни ли сте? — рече Джорджия, като погледна многозначително Аманда, при което Пакард побърза да се отдалечи.
— Човек трябва да е много внимателен с бавачките — поясни Джорджия и се наклони към Аманда. — Аз смених единайсет. Накрая си взех наблюдателна камера.