Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
Това веднага си пролича, когато Кари отиде на ранен обяд в Сохо у приятелите си Пакард и Аманда Дийл. Пакард и Аманда (нормална) са родителите на Честър, който маршируваше из мансардата им и биеше пода с чадър. Една майка (не толкова нормална) не можа да се въздържи и посочи, че си играел сам вместо в компания, но това било естествено, тъй като е едно дете и от него не се очаквало да поделя играчките си засега.
Като повечето внезапно сдобили се с деца семейства Пакард и Аманда неусетно се обкръжиха с цяла група нови приятели, които също имаха деца. Как се случва това? На някое събиране за ранен прием в детски ясли ли са се запознали? Или те винаги са им били приятели, но тъй като са с деца, са държали сем. Дийл в резерв, докато не ги настигне? Сред новите приятели са Джоуди — която настояваше да й подаряват само бели бебешки дрехи, защото смята, че боята ще причини кожна алергия на детето й; Сузан — тя не разрешава на бавачките да си слагат парфюм, защото не иска, като се прибере, детето й да мирише на нечий друг (евтин) одеколон; и Мариан — тя пък уволняваше детегледачките нарочно, докато накрая не й се наложи да напусне работа и сама да се грижи за бебето си.
Не само майките се държат по този начин. Не намирате ли, че не е много нормално бащи и синове да ходят облечени в еднакви спортни якета със съответстващи предпазни каски? Или баща да заявява, танцувайки из кошарката на сина си, хванал ръчичките му в своите, и мляскайки го непрекъснато по главичката (ако е възможно двегодишно дете да изглежда засрамено, това беше):
— Трябва само да си направиш едно такова и да си вземеш 3–4 години отпуск.
Естествено има известна разлика между това да си луд по детето си и да си просто луд. В екстремната си форма определен вид родителско поведение в Ню Йорк може да се опише само с една дума — „психарско“. Не знаеш кой ще бъде поразен или под каква форма, но по думите на Пакард:
— Това не е любов или обич, а мания.
Кари седеше на дивана в мансардата и говореше със съвсем обикновена на вид жена. Бека имаше права руса коса и дълъг тънък нос от онези, които те навяват на мисълта, че могат сами да смучат мартини от чашата. Току-що се беше пренесла в нов апартамент на Източна 70-а улица и обясняваше преимуществата и недостатъците на интериорните дизайнери…
— Една приятелка нае дизайнер и той купуваше като луд. Беше ужасно! — Но внезапно бе прекъсната от петгодишно момиченце с рокля с воали и черна панделка на главата.
— Мамо, дай ми да суча — поиска то.
— Александра! (Защо напоследък не чуваш друго детско име, освен Александър или Александра?!) — прошепна отчетливо Бека. — Не сега. Иди да гледаш видео.
— А на него как му дават? — каза детето и посочи една жена в ъгъла, която кърмеше бебето си.
— Той е малък. Съвсем мъничко бебенце — обясни майка й. — Вземи си сок.
— Не искам сок — възрази Александра. Практически беше сложила ръце на хълбоците си.
Бека повдигна очи. Стана и взе момиченцето в скута си. То веднага започна да дърпа блузата й.
— Още… ли я кърмите? — попита колкото се може по-учтиво Кари.
— Понякога — отвърна Бека. — Съпругът ми искаше да имаме друго дете веднага, но аз не. Толкова е трудно да гледаш дете в Ню Йорк. Нали, малко чудовище?
Погледна дъщеря си, която си смучеше пръста и се взираше в майка си в очакване да се разкопчае. После се обърна към Кари и я изгледа злобно.
— Искам да суча. Искам да суча — каза.
— Хайде, Александра, да отидем в банята — рече Бека — Крайно време е да те отбия, нали?
Момиченцето кимна.
Бека не беше единствената майка от гостенките, която не можеше да установи нормални отношения с детето си. В спалнята Джули дребничка тъмнокоса управителка на ресторант, беше клекнала до шестгодишния си син Бари. Той е очарователно дете, което страшно много прилича на майка си с тъмните си къдрици. Но не изглеждаше щастлив. Притискаше се до Джули и не се отлепяше от нея, когато някой я заговореше.
— Остави ме! Толкова си досаден! — каза му тя, но не се отдели от него.
Бари не играеше с другите деца, нито пък позволяваше ма майка си да говори с възрастните. По-късно Кари разбра, че двамата винаги се държали така. Ходели на гости, понякога само за възрастни, но говорели единствено помежду си. Кари разбра също, че Джули държала дюшек в стаята на Бари и най-често нощувала там. Съпругът й спял в съседната стая. Двамата смятали да се разведат.