Престол и щурм

Смутено подръпнах кичур от косата си.

– Това място ми напомня Керамзин – казах.

– Вярно, че има нещо общо. Но тук е много по-натруфено. Какъв е всъщност смисълът от тия мънички дръвчета?

– Предназначени са за хора с мънички ръчички. Карат ги да се чувстват по-добре.

Той се разсмя съвсем искрено. Бръкнах в джоба си и измъкнах малката кесийка от черно кадифе.

– Имам нещо за теб – казах.

– Какво е?

Протегнах към него свитата си в юмрук длан.

– Познай! – Това беше наша си игра, с която често се забавлявахме като малки.

– Ами, по всичко личи, че е топла плетена жилетка.

Поклатих глава.

– Цирково пони?

– Не.

Той посегна, взе ръката ми в своята, обърна я с дланта нагоре и нежно разтвори пръстите.

Нямах търпение да видя изражението му.

Ъгълчетата на устните му леко потрепнаха, докато вадеше от шепата ми златния амулет с форма на лъчисто слънце. От досега на загрубелите му пръсти ме полазиха сладостни тръпки.

– Това за капитана на твоята лична охрана ли е? – попита.

Притеснено се прокашлях.

– Аз... не поисках униформи за вас. Не желая нищо да напомня

опричниците на Тъмнейший.

Мълчахме дълго, докато Мал разглеждаше слънчевия диск в ръката си. Накрая ми го подаде обратно. Сърцето ми се сви, но се постарах да не издавам разочарованието си.

– Ще ми го сложиш ли? – помоли.

Въздъхнах облекчено. Стиснах иглата на закопчалката между пръстите си и я прокарах през гънките на ризата му от лявата страна на гърдите. Направих няколко опита, преди да успея да я закопчая. Когато най-после приключих и понечих да отстъпя крачка назад, той ме хвана за ръката и притисна дланта ми към златното слънце, точно над сърцето.

– Това ли е всичко? – попита.

Стояхме съвсем близо един срещу друг, уединени в топлия мрак на градината. За първи път от седмици оставахме насаме.

– Всичко ли? – повторих. Въпросът се откъсна от устните ми по-скоро като дихание.

– Доколкото си спомням, беше ми обещана пелерина и контешка шапка.

– Ще ти се компенсирам – отвърнах.

– Флиртуваш ли с мен?

– Пазаря се.

– Добре тогава, още сега ще си взема първата отплата.

Тонът му беше игрив, но когато притисна устни в моите, в целувката му нямаше и следа от закачка. От него лъхаше жар и аромат на току-що узрели круши от градината на графа. Усетих копнеж в плътния натиск на устните му, някакъв непознат досега предел на неговата страст, който сякаш предизвика огнен дъжд вътре в мен.

Повдигнах се на пръсти и сключих ръце около врата му, усещайки как тялото ми омеква, разтапя се и се слива с неговото. Той притежаваше мощта на воин и аз я почувствах в здравата му прегръдка; в силата на неговите пръсти, които мачкаха коприната отзад на кръста ми, докато ме придърпваше настоятелно към себе си. В този порив имаше нещо яростно и отчаяно, сякаш не можеше да ме притисне толкова плътно до себе си, колкото му се искаше.

Главата ми се замая. Мислите ми потекоха бавно. Точно тогава дочух да приближават стъпки. В следващия момент видяхме Тамар да тича към нас по алеята.