Моят замък

— Ще ти кажа още нещо, което не правите както трябва — продължи Нийл и леко махна с вилицата си. — Виж как всички подават всичко първо на мащехата ти. В Америка всяко блюдо щеше да бъде поднесено първо на майка ми.

— Не смятате ли, че е редно да проявявате любезност към гостите си? — възразих. Мили Боже, колко ли ужасно съм звучала!

— Но точно това, за което говоря, е любезност. Говори за загриженост по отношение на гостите, защото домакинята винаги може да покаже как точно се яде едно или друго ястие, в случай че някой не знае. Нали разбираш какво имам предвид?

Проумях обяснението му и реших, че това всъщност е дяволски добра идея.

— Ами, предполагам, че бих могла да свикна да прехвърлям вилицата си от едната ръка в другата — казах и дори го направих, ала ми се стори трудно.

Викарият ни наблюдаваше от другата страна на масата.

— По времето, когато тази къща е била строена, хората са използвали ками и пръсти, за да се хранят. Това сигурно ще продължи до момента, в който човечеството не започне да приема храна под формата на таблетки.

— Представяте ли си да каните приятели на по някоя таблетка? — засмях се.

— О, тогава таблетките ще се вземат само в тесен кръг или между другото — намеси се баща ми. — Яденето ще се превърне в такова незначително занимание, че няма да си струва да се говори за него. Натюрмортите с храна ще бъдат смятани за нещо рядко и странно и сигурно ще бъдат колекционирани единствено от недотам възпитани стари джентълмени.

Госпожа Фокскотън каза нещо на Нийл и той се обърна да й отговори, а на мен ми се удаде удобна възможност да огледам насядалата около масата група. Татко и викарият слушаха госпожа Котън, а Обри Фокскотън бе монополизирал Топаз. За момент никой не се занимаваше с Роуз и Саймън. Той я погледна. Тя му отвърна, леко трепкайки с мигли, и макар да знаех какво точно имаше предвид Топаз, когато говореше за старомодните похвати при свалките, погледът, с който Роуз възнагради Саймън, определено бе много вълнуващ — най-вероятно сестра ми доста се бе поупражнявала, за да го усъвършенства до такава степен. Във всеки случай този път Саймън съвсем не го намери за отблъскващ. Леко повдигна чашата си и над ръба й погледна сестра ми, сякаш вдигаше тост в нейна чест. Очите му горяха и изглеждаха невероятно красиви, а аз изведнъж се изпълних с надежда, че Роуз може наистина да се влюби в него, независимо от отблъскващата му брада. Но, о, небеса, аз лично не бих могла!

Сестра ми едва забележимо се усмихна, после се обърна и заприказва с викария. Казах си наум, че Роуз наистина се поддава на обучение — точно навреме бе престанала да отвръща на погледа на Саймън, защото, ако не го беше сторила, щеше да прехвърли границите на приличието.

Докато седях, гледах и слушах хората, насядали около масата, ме обзе странно чувство. Може би в резултат от репликата на баща ми по повод събиранията, в които централното събитие е яденето. Изведнъж ми се стори удивително, че хората трябва да се събират на обяд или вечеря — защото храната влиза вътре в устата, а навън излиза порой от думи. Когато наблюдаваш хора, които ядат и говорят — ама когато наистина ги наблюдаваш, — гледката е много особена: ръцете са непрекъснато заети, вилиците се движат нагоре-надолу, гърлата преглъщат, думите се леят между всеки две хапки, челюстите мелят като луди. Колкото повече се заглеждаш в едно вечерно парти, толкова по-странно ти се вижда то — всичките тези осветени от пламъците на свещите лица, ръцете, поднасящи чинии над раменете на гостите, притежателите на тези ръце, извръщащи се тихо и оттеглящи се чинно, без да вземат участие в смеха и разговорите. Насочих вниманието си към потъналите в сумрак части на трапезарията и видях прислужниците като реално съществуващи хора — хора, които ни наблюдаваха и шепнешком си разменяха инструкции и многозначителни погледи. Сред тях забелязах едно момиче от селото и леко му намигнах — прииска ми се да не бях го правила, защото тя прихна, а после с ужас погледна към иконома. В следващия миг чух въпрос, от който кръвта ми се смръзна в жилите: госпожа Котън попита татко откога не е публикувал нещо свое.