Моят замък

Бяхме въведени в малка всекидневна. До камината стояха Котънови и двама непознати. Госпожа Котън тъкмо беше взела думата, когато икономът съобщи за пристигането ни. Тя млъкна и се извърна към нас. В продължение на няколко мига не можа да продума — мисля, че бе поразена от вида на Роуз и Топаз. Забелязах погледа, който Саймън отправи към сестра ми. После Котънови побързаха да ни представят на другите си гости. Разменихме си ръкостискания.

Непознатите бяха някои си господин и госпожа Фокскотън — английски родственици на Котънови, далечни, мисля. Още щом чух, че мъжът се казва Обри, си спомних, че е архитект — бях чела за работата му в някакво списание. Обри Фокскотън е мъж на средна възраст със сивкав тен на лицето и тънка безцветна коса. В него има нещо много елегантно, а гласът му е невероятно приятен, макар и малко превзет. Стоях до него, докато си пиехме коктейлите (първият коктейл в живота ми, вкусът му беше отвратителен), и побързах да го разпитам за архитектурата на къщата. Той веднага се впусна в обяснения.

— Онова, което я прави идеална, е — редеше той, — че е умален модел на огромните къщи в благородническите имения. В нея има всичко — и просторна бална зала, и дълга галерия, и централен преден двор, а същевременно е малка и лесна за поддържане. От години мечтая за нея. Колко молих Саймън да се съгласи да ми я даде под наем! Дългосрочен.

Каза го достатъчно високо, за да го чуя не само аз, но и самият Саймън, който се засмя и отвърна:

— Няма да се съглася, дори да ми предложиш живота си.

Тогава господин Фокскотън смени темата:

— Кажете ми, онази изключителна дама в сиво — тя със сигурност е Топаз от известната картина на Макморис, дето е изложена в галерия „Тейт“, нали? — И след като поговорихме за Топаз около минута-две, той се отправи към нея.

Имах достатъчно време да забележа, че Саймън се възхищава от роклята на Роуз, както и да чуя нейните обяснения във връзка с кринолина — историята очевидно го заинтригува, защото той рече, че на всяка цена трябва да отиде да се запознае със старата госпожа Стебинс. После викарият дойде и допи коктейла ми вместо мен. Скоро след това се насочихме към трапезарията.

Масата беше обляна в светлина — толкова ярка, че останалата част от стаята изглеждаше почти черна. Семейните портрети, окачени по стените, сякаш плуваха в мрака.

От двете страни на госпожа Котън се настаниха баща ми и викарият. Топаз седна отдясно на Саймън, а госпожа Фокскотън — от лявата му страна. Роуз беше между викария и господин Фокскотън — щеше ми се да я бяха сложили да седне до Саймън, но предполагам, че омъжените жени се ползват с предимство. Подозирах, че Нийл е настоял аз да съм до него, защото ми бе съобщил, че ще си правим компания на масата, още преди да бъдем повикани за вечеря. Това ме изпълни с особена топлина към него.