Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Италианката го погледна, смутена от въпроса.
- Как?
- Ами... бил е и Бог.
- Човек или Бог? Кое от двете?
- И едното, и другото.
Томаш сви устни скептично.
- Хм... всичко това изглежда малко съмнително, не мислите ли? В действителност тъкмо тези проблеми разделили последователите на Исус. Общността на ебионитите например приемала твърденията за божествеността на Исус за несериозни. Според тях Исус не бил Бог, а човек, избран от Господ, защото спазвал законите, нищо повече. Но други общности заобичали Исус така, сякаш той бил Бог. Докетите вярвали, че Исус бил изключително същество, което само прилича на човек. Не изпитвал глад, болка, във вените му не течала кръв, макар и да изглеждало, че понася всички тези неудобства на тялото. Те смятали, че съществуват двама богове и Исус превъзхожда Бога на евреите. Гностиците твърдели, че има много божества и едно от тях е Исус, който принадлежал към род, по-могъщ от този на еврейския Бог. Според тях Исус бил човек, в чието тяло временно се въплътил Бог, наречен Христос. Христос се въплътил в Исус по време на кръщението, затова в същия миг Бог казал: „Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение“, и напуснал тялото, когато Исус бил прикован на кръста. Тъкмо затова Исус изрекъл: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.
- Каква бъркотия! - възкликна Валентина.
- Християните в Рим, чиито позиции по-късно се утвърдили като ортодоксални, защитавали „междинно“ становище. Те твърдели, че Исус бил и Бог, и човек.
- Истинско Соломоново решение! - обяви инспектор Пичуров с усмивка. - Полубог, получовек.
- Не - поправи го Томаш. - За да се разграничат от теориите на гностиците и да постановят, че Исус и Христос са едно същество, римските християни заявили, че Исус бил същевременно Бог и човек. За да се разграничат от ебионитите, те отстоявали тезата, че Исус бил Бог, както се казва, сто процента. А за да се разграничат от докетите, изтъквали, че Исус бил също и човек - отново сто процента. Тоест Исус бил същевременно Бог и човек - сто процента.
Българският полицай поклати неразбиращо глава.
- Сто процента? Невъзможно.
- Но така са решили. Освен това православието приема, че Бог Отец и Бог Син са различни ипостаси на Бог.
Инспектор Пичуров се спря насред Главната и направи гримаса, сякаш не бе дочул последната реплика.
- Значи имаме двама богове.
- Не. Един. Бог Отец и Бог Син.
Двамата събеседници на Томаш изглеждаха смаяни.
- Но... но фактически са двама.
- Не и според Църквата - усмихна се Томаш с недоумение, сякаш той самият не разбираше какво говори. - Бог Отец и Бог Син са различни „лица“. Но са един Бог.
- Почакайте - каза Пичуров, опитвайки се да намери смисъл в онова, което чуваше. - Църквата смята, че Исус е Бог?
- Да.
- И Бог Отец е Бог?
- Разбира се.
- Исус Бог Отец ли е?
- Не.
- Значи има двама богове. Бог Отец и Бог Син!
- Според Църквата не е така. Двамата са различни; Исус стои отдясно на Отца и двамата са Бог, но има само един Бог.
Валентина повдигна вежди.
- Е, това не ми се струва кой знае колко смислено - призна тя. - Сигурна съм, че тази идея по-късно се е развила в нещо, в което има повече логика...
- Развила се е до степен, в която Църквата, недоволна от цялото това объркване, решила да прибави към тях и трето „лице“. В Евангелие от Йоан, 14:16, Йсус описва Светия Дух като „друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“, когато се върне на небето. Църквата намира за уместно да обяви това ново „лице“ с неясни очертания - Светия Дух, също за Бог. - Той махна театрално. - Voila! Светата Троица.
- Защо е този сарказъм? - запротестира Валентина. - Трите лица са три различни проявления на Бог! Какъв е проблемът?
- Не - възрази историкът. - Знам, че е трудно за разбиране, но според официалната доктрина става дума за три съвършено различни лица. Те са различни, но всички са Бог, макар и да съществува само един Бог. И Исус е сто процента Бог и сто процента човек. Тази теза била установена на знаменития Никейски събор, свикан през 325 г., за да разреши всички богословски спорове и да установи доктрини, които са в сила дори и днес. - Той наблегна на последните си думи. - Дори и днес.
Инспекторката от Криминалната полиция тръсна глава, сякаш се надяваше, че така парченцата от пъзела в ума ѝ някак си ще се наредят.
- Има трима различни богове и всички са един Бог? - попита смаяно тя. - Исус има сто процента божествена природа и сто процента човешка?
- Така е.
- И как Църквата е разрешила проблема?
Томаш се засмя.
- Казала, че това е мистерия.
- Мистерия ли? Как?
- Църквата осъзнавала, че е абсурдно да се поддържа подобна теза. Както и тезата, че Бог, Исус и Светият Дух са три напълно различни божествени същности и все пак Бог е един. Но църквата не възнамерявала да отстъпи от парадоксалните си позиции. И какво направила? Отишла още по-далеч. Неспособна да разреши тези противоречия, но и не желаейки да признае теориите на ебионитите, на гностиците, или на докетите, Църквата се принудила да заяви, че всичко това е една голяма мистерия. - Той промени тона си, сякаш се канеше да вметне нещо важно. - И всъщност е права: мистерия е, тъй като в това няма никакъв смисъл. - Възвърна нормалния тон на гласа си. - И тъй, също като онези, които замитат боклука под килима и се правят, че не съществува, Църквата си измила ръцете от теологическата бъркотия, която сама създала. Това представлява мистерията на Светата Троица в целия ѝ блясък.