Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Закачи ръба на щита на капитана, свали го рязко надолу. Мечът му даваше предимство в обхвата, но Рейт не го дочака да се възползва от него. Фрасна го с чело в лицето, точно под обкантения със злато гард на носа.
Капитанът залитна и се хвана за парапета на борда. Секирата на Рейт изтрещя в дървото, пръстите на онзи се запремятаха из въздуха, а мечът му падна през борда и изчезна във водата. Рейд изкрещя и от устата му полетяха порозовели пръски. Замахна ниско и посече капитана под ръба на ризницата. Чу се пращене и коляното му се прегъна назад. Капитанът се свлече с пъшкане на палубата.
Рейт почувства щипането на поредния шамар на Горм по бузата си: „Ти си убиец!“
Предъвкваше дървеното трупче при всеки замах на секирата, сече, сече, грухтя, сече и така, докато не му останаха сили и не можеше да вдигне ръка. Тогава залитна настрани и се хвана за борда. Лицето му беше облято в кръв, имаше кръв в устата си.
По водата се носеха кълба дим, очите му се насълзиха.
Тук поне битката беше свършила. Имаше мъртви. Други пищяха от болка. По водата се поклащаха трупове, бутаха се в корпусите на корабите. Коленете на Рейт отмаляха и той се свлече и седна на палубата в сянката на продължението на кила на носа.
Още от корабите на Удил пореха вълните и се включваха в битката. Летяха стрели, прелитаха куки, мъжете скачаха от една палуба на друга, ревяха с пълно гърло, биеха се, умираха — черни сенки в отиващата си светлина на деня. Огньовете поглъщаха търбусите на големите кораби на Върховния крал, пламъците бумтяха, оплетените им гребла заприличаха на факли над водата.
— Какъв бой само, а, момче? — Някой постави позлатения шлем на капитана в скута на Рейт. — Не знаеш какво е страх, май, а?
Отне известно усилие да разтвори челюсти и избута навън с изтръпнал език дървеното трупче.
Понякога му се струваше, че всичко, което познаваше, беше страхът. Страх да не изгуби мястото си. Да не остане сам. Страх от нещата, които беше направил. От нещата, които щеше да трябва да прави.
Боят беше единственото, от което не го беше страх.
Победа
Брегът беше притъмняла загадка, когато корабите започнаха да акостират на него. Небето наподобяваше тъмносиньо платно, прорязано от тънки облаци и прободено от звезди. В морето остатъците от флота на баба Вексен още горяха.
Екипажите скачаха през бордовете и газеха в прибоя. Мъжете се смееха. Светлините на стотиците огньове, запалени по брега, се отразяваха в блесналите им триумфално очи.
Скара ги гледаше и чакаше нетърпелива да узнае кой беше оцелял и кой не. Едва се сдържаше да не хукне към прибоя.
— Там! — сестра Ауд посочи напред и Скара видя статуята на носа на „Черно куче“ и екипажът му, който вървеше наперено по чакъла. Зави ѝ се свят от облекчение, когато зърна усмихнатото лице на Синия Дженър. После воинът до него свали украсен с позлата шлем от главата си и насреща ѝ се усмихваше Рейт. Дали майка Кайър би го одобрила като подобаващо или не, но Скара се завтече през глава да ги посрещне.
— Победихме, кралице моя! — извика Дженър и Скара го сграбчи в прегръдките си, после го хвана за ушите и наведе главата му, за да го целуне по олисялото теме.
— Сигурна бях, че няма да ме разочаровате!
Дженър се изчерви до уши и кимна настрани:
— Благодарение на ей този тук. Уби капитан на кораб. В двубой. Не бяха виждал такава смелост.
Очите на Рейт горяха, диви и необуздани и преди да се усети, Скара го прегръщаше. Носът ѝ се изпълни с киселата му и същевременно сладка миризма, незнайно защо беше всичко друго, но не и неприятна. Той я хвана за кръста, повдигна я с лекота, все едно беше от слама и я завъртя в кръг. Засмяха се, опиянени от радостта от победата.
— Носим ти награда — каза той и обърна на пясъка един платнен чувал. От него се изсипа камара от гривни.
Сестра Ауд клекна, започна да рови из златото и среброто и на кръглото ѝ лице грейна огромна усмихна с две дълбоки трапчинки от двете ѝ страни:
— Това ще е добре дошло в хазната на Тровенланд, кралице моя.
Скара постави длан на рамото на пастора:
— С това Тровенланд има хазна. — Сега щеше да може да храни хората си, може би дори да започне да съгражда отново изгореното от Яркия Йълинг. Щеше най-после да е кралица, а не момиче с празна титла. Тя повдигна вежда и извърна глава към Рейт.
— Да ти призная, когато за пръв път седна до мен, не таях особено големи надежди за теб.
— И аз не таях големи надежди за себе си — отвърна той.