Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Над разпенената вода между двата кораба полетяха куки. Железните им нокти се впиха в дървото. Една пропусна целта — закачи един от нискоземците под мишницата, повлече го напред и го преметна през борда.
— Тегли! — изрева Дженър и двата кораба започнаха да се приближават борд до борд, приклещвайки плетеницата от гребла и въжета помежду им. Рейт оголи зъби и постави крак на парапета на борда.
Полетя камък, издрънча остро в шлема на човека до Рейт и той се свлече, със зяпнала уста и нахлупен на носа, вдлъбнат и окървавен по ръба шлем.
„Какво чакаш?“
Рейт скочи напред, прелетя над побелялата от пяна вода между двата кораба и се озова насред мъже. Едно копие се отплесна от щита му, почти го изтръгна от ръката му.
Озъбен, Рейт замахна със секирата, отново и отново, докато не събори по гръб онзи с копието. Видя друг, с рижа брада, вдигаше секира да го посече. На кожена връвчица на врата си носеше крило на гарга — талисман за бързина в ръцете. Не го направи достатъчно бърз. Една стрела се заби в лицето му, точно под окото и той изпусна секирата и я сграбчи с две ръце.
Рейт го удари по главата и го просна на палубата. Една вълна блъсна кораба отстрани и окъпа и враг, и свой. Пръски морска вода, пръски кръв, напиращи напред мъже, блъсканица, трясък, писъци — мешавица от обезумели лица. Поредната вълна повдигна кърмата на кораба и Рейт се възползва от наклонената палуба и започна да ги изтиква назад с щита си, ръмжеше, плюеше, виеше — вълчи вой, вълче сърце.
На палубата се разрази буря от пращящо дърво, дрънчене на метал и пресипнали крясъци, изпълваше главата на Рейт до пръсване, ушите му звънтяха с него. Дървото под краката му беше хлъзгаво от вода и кръв. Палубата се надигаше и спускаше и при всяко нейно движение мъжете залитаха заднешком, после се сблъскваха отново с трясък на щитове. Корабът се беше сдобил със статуя на носа — дървото беше така накичено със стрели, че приличаше на таралеж.
Един от защитниците замахна да наръга Рейт с копие, но паниката бе сграбчила в нокти нискоземците и в удара му нямаше сърце. Рейт беше набрал бързина, извъртя се рязко, пропусна върха на копието покрай себе си, ръката му описа широка дъга и свистящото острие на секирата му потъна в рамото на мъжа. Удари го с такава сила, че го преметна през борда.
„Милостта е слабост“, караше ги да повтарят майка Скаер преди да им даде хляб. „Милостта е провал.“
Рейт замахна здраво с щита си и обкантеният с желязо ръб се вряза в устата на един от гребците. Мъжът се запрепъва заднешком, плюещ, задавен от собствените си зъби.
Синия Дженър стоеше на кърмата, качил ботуш на парапета на борда, стиснал с една ръка продължението на кила, а с другата сочеше нанякъде със стария си, очукан меч. Крещеше, но сега Рейт беше огромно, свирепо куче, ако някога бе разбирал човешкия език, това бе много отдавна и на друго място.
Корабът на нискоземци се блъсна в друг. Един паднал във водата воин изпищя премазан между двата дървени корпуса. Пламнаха огньове, ожариха в цветовете на пламъците си остриетата на оръжията и изпитите от страх лица на мъжете.
Южняшкото оръжие на отец Ярви. Една запалена делва се запремята във въздуха, пръсна на палубата на една от търговските галери и пламъците погълнаха дървото. Хората започнаха да скачат през бордовете, горящи, пищящи. Такелажът се превърна в паяжина от ярки черти. Самата майка Море гореше.
Рейт почувства отново ръката на Горм на рамото си: „Какво чакаш?“
Посече някого и в момента, в който онзи падна, го прегази и посече втори, обърнал се да побегне. Осъзна, че е стигнал края на кораба. Пред него стоеше един-единствен висок воин. Гардът на носа на шлема му имаше позлата. Лъчите на залязващата майка Слънце блестяха в множество златни и сребърни гривни по ръцете му.
Рейт приклекна, готов за бой, ръмжеше гърлено, лигите му се точеха покрай дървеното трупче и капеха по палубата. По осветената от огньове палуба около двамата затанцуваха сенките на биещите се зад Рейт мъже.
Скочиха едновременно. Стоманен писък при сблъсъка на меч и секира, трясък на острие в щит, ритник, залитане назад, дълбока резка в дървото на палубата зад претърколия се по нея Рейт.
Започна да обикаля бавно настрани. Влажните му устни трепереха. Наместваше внимателно стъпала по палубата, претегляше секирата в ръка, докато не видя сянката си да се проточва дълга към капитана на нискоземците. Сега знаеше, че слязлата ниско на хоризонта майка Слънце ще прониже с лъчите си очите му. Рейт се хвърли напред.