Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Аз направих това — прошепна тя. — С моите думи. С гласа си.
Сестра Ауд стисна окуражително ръката ѝ:
— И постъпи добре, кралице моя. Пощаденият тук живот ще струва много повече животи после. Това е в името на всеобщото благо.
— И по-малкото зло — промърмори Скара, припомняйки си уроците на майка Кайър, но взетият назаем пастор я разбра погрешно. Не вина изпита в този момент Скара, а смайване от собствената си власт. В този момент най-после се почувства кралица.
— Строителите на погребални клади ще са доста заети през нощта — каза отец Ярви.
— А скоро след това и търговците на роби във Вулсгард. — Като никога майка Скаер беше доволна от нещо. — Засега всичко се развива според плана ти.
Отец Ярви зарея поглед в морето и изпитото му лице се сгърчи, когато стисна зъби:
— Засега.
Битката на сушата беше спечелена, но в протока подреденият в клин флот на крал Удил едва сега достигаше корабите на Върховния крал. И на върха на клина Скара видя опънато от вятъра синьо платно на един от корабите. Усети соления вкус на кръв, когато загриза кожичката над нокътя на палеца си.
Убиец
— Няма да тръгнеш да правиш глупости, нали? — каза Синия Дженър.
Рейт мислеше за тренировъчния квадрат във Вулсгард. Как свали на земята онова момче, два пъти по-голямо от него. Здраво го удари и така светкавично. После се надвеси над него, свит на земята. Сянката от вдигнатия ботуш на Рейт падаше през лицето му. Спомни си как тежката ръка на Гром-гил-Горм се стовари на рамото му.
„Какво чакаш?“
Вторачи се във флота на Върховния крал — плетеница от опънати въжета, плющящи платна, потапящи се във водата гребла и превиващи гърбове мъже.
— Единствената глупост в битката са задръжките — изръмжа Рейт, напъха в уста старото дървено трупче и зъбите му потънаха в добре познатите им вдлъбнатини — пасваха си като парчета от счупено глинено гърне.
Острият кил на „Черно куче“ пореше вълните и вдигаше пръски солена вода, които окъпваха изкривените в решителни гримаси лица на гребците и коленичилите между тях воини.
Рейт хвърли бърз поглед през рамо към подскачащия нагоре-надолу при всяка вълна бряг и се замисли за Скара. Гледаше ли сега отнякъде? Спомни си очите ѝ, големите ѝ, зелени очи, в които потъваше всеки път, когато го погледнеха. Замисли се и за Ракки, сам в битката, без никой до него да го пази. Стисна с такава сила дръжката на щита си, че дланта го заболя.
Корабите на Върховния крал приближаваха бързо, вече виждаше разноцветните щитове окачени по бордовете: сива крепостна порта, глиганска глава, квадрат от четири меча. Виждаше и напрегнатите лица на гребците над тях. Един от корабите са наклони и Рейт видя опънати лъкове зад парапета на борда му. Стрелите полетяха над водата.
Той се сниши зад щита си. Една стрела изчатка в канта и прелетя, премятайки се над рамото му, друга се заби в парапета на борда до него. Дъхът му се учести, той намести с език трупчето в устата си и го захапа още по-силно.
Чу зад гърба му да бръмват тетивите на лъкове. Вятърът понесе стрелите и те западаха над корабите на Върховния крал. Кормчиите на тези на крал Удил викаха на гребците да ускорят темпото. Надигна се тропот и дрънчене от оръжия по щитовете — мъжете се надъхваха за битка, събираха кураж, готвеха се да убиват и умрат. Рейт пое дълбоко дъх и заудря със секирата си в парапета на борда в такт с ударите на препускащото му сърце — дум, дум, дум.
— Обърни наляво! — изрева Синия Дженър, беше избрал противник. Ще да беше от нискоземците — нямаше статуя на носа, просто завъртулка на продължението на кила. Екипажът му се бореше да го обърне и посрещне „Черно куче“ борд с борд, кормчията натискаше с всички сили руля, но вятърът не беше на тяхна страна.
— Желязно сърце! — изрева някой. — Глава от желязо! Желязна ръка!
— Смъртта ви идва! — изкрещя друг и екипажът на „Черно куче“ поде вика. Рейт също закрещя, но с трупчето между зъбите от устата му излезе просто гърлено мучене. Дъхът му пареше, гореше, замахна с всичка сила със секирата и от парапета на борда хвръкнаха трески.
Още няколко гневни стрели прелетяха над водата. Надигна се глъчка от молитви и бойни викове. „Черно куче“ летеше право към кораба на нискоземците. Гребците на обърнатия към него борд скочиха от сандъците си с облещени очи. Рейт подушваше страха им, кръвта им, скочи на крака и зави като вълк.
Носът на „Черно куче“ се вряза в борда с гръмотевичен, разтърсващ трясък. Част от греблата хвръкнаха нагоре, други се пречупиха като съчки, трети се пръснаха на трески, останалите щръкнаха покрай носа на „Черно куче“ като копия. Корабът се разтресе, мъжете залитнаха и се вкопчиха кой в каквото намери. Корабът на нискоземците се килна силно на една страна и гребците му изпопадаха от сандъците. Един от стрелците на борда му падна по гръб и пусна стрелата си право нагоре.