Отвъд зимата [bg]

Беше продала жилището си във Ванкувър и имаше известни спестявания, така че в Сантяго успя да се настани в малък апартамент, но с добро разположение. На майка й се стори обидно, че не прояви желание да живее при нея, но на трийсет и шест годишна възраст Лусия се нуждаеше от самостоятелност. „Може в Канада обичаят да е такъв, но тук неомъжените дъщери живеят при родителите си“, не преставаше да й натяква Лена. Докато подготвяше първата си книга, трудно се издържаше със заплатата си. Беше си дала срок една година да я завърши, ала скоро разбра, че проучването щеше да бъде по-трудно, отколкото бе предполагала. Военното правителство беше свалено преди няколко месеца с плебисцит и една условна и плаха демокрация правеше първите си стъпки в покрита с рани от миналото страна. Във въздуха се усещаше предпазливост, а видът информация, от която се нуждаеше, беше част от тайната история.

Карлос Урсуа бе известен адвокат с противоречива слава, който сътрудничеше на Интерамериканската комисия за човешки права. Лусия се срещна с него във връзка с книгата си след многоседмични опити да получи дата и час, тъй като той често пътуваше и беше много зает. Офисът му, разположен в невзрачна сграда в центъра на Сантяго, се състоеше от три стаи, претъпкани с бюра и метални шкафове за преливащи от чекмеджетата папки, дебели тухли със закони, чернобели снимки на хора — почти всички млади, — забодени с кабарчета на едно табло, и голяма дъска с дати и срокове. Единствените признаци на модерност бяха два компютъра, един факс и фотокопирна машина „Ксерокс“. В един ъгъл, почуквайки ритмично като пианистка по клавиатурата на електрическа пишеща машина, седеше Лола, неговата секретарка — пълна и червендалеста жена с невинен вид на монахиня. Карлос прие Лусия седнал зад бюрото си в третата стая, която се различаваше от другите две единствено по едно засадено в саксия дърво, живо като по чудо в мрачния и тъмен офис. Адвокатът излъчваше припряност.