Отвъд зимата [bg]

— Какво очакваш за 49,90 долара, Ричард? Нас чилийците не ни хапят — каза Лусия.

— Нито мен — добави Евелин.

— Теб те хапят, защото си малокръвен — диагностицира Лусия.

Кутиите от китайския ресторант изглеждаха потискащо, но съдържанието им се оказа не толкова ужасно, колкото очакваха. При все че съдържаше сол в такива количества, че заличаваше вкуса на всички останали съставки, храната им повиши настроението. Дори кучето, което досаждаше, понеже с усилие дъвчеше, пожела да опита от чоу мейна. Ричард продължи да се чеше още известно време, докато накрая се примири с бълхите и предпочете да не мисли за хлебарките, които щяха да изскочат от ъглите, когато изгасяха лампите. Почувства се уютно и в безопасност в този тъжен крайпътен мотел, свързан с жените в това приключение, опитвайки почвата на приятелството и развълнуван от близостта на Лусия. До такава степен му беше чуждо кроткото усещане за щастие, че не успя да го разпознае.

Беше купил бутилка текила „Мендес“ — единственото, което намери в барчето на хотела по заръка на Лусия, която искаше да сипе малко в кафето на Евелин и в своето. За пръв път от години изпита желание да си пийне по-скоро от другарска солидарност, отколкото от необходимост, но не се поддаде. Опитът го беше научил да е много предпазлив с алкохола, човек започваше с наквасване на устните и без да усети, затъваше до шия в зависимост. И дума не можеше да става да спят, беше много рано, въпреки че навън цареше пълен мрак.

И понеже не успяха да се споразумеят какво да гледат по телевизията, а единственото нещо, липсващо в багажа, беше четиво, те започнаха да си разказват живота така, както бяха направили и предната вечер, този път без магията на бисквитката, но пък със същата освободеност и доверие. Ричард се поинтересува от неуспешния брак на Лусия, тъй като се беше запознал със съпруга й Карлос Урсуа в университета. Беше възхитен от него, но не й го каза, защото предположи, че в личен план вероятно не е бил толкова възхитителен.