Алхимикът от Сенките [bg]

Кх’Шак се целеше в главата, но не улучи. Ръката му потрепери в последния момент заради експлозията, така че куршумът остави дълбок прорез в челото на Ла Фарг, но не успя да пръсне черепа му.

Капитанът на Остриетата се олюля, а шапката му отхвръкна. Погледът му се замъгли и ушите му писнаха, а пред очите му се стичаше кръв. Предположи, че ще се строполи, но успя да се задържи прав. Земята под нозете му танцуваше.

Кх’Шак, с димящ пищов в ръката, се чудеше как така противникът му все още е жив и стои здраво на краката си, с окървавено лице, след като получи куршум право в челото. След това се опомни, хвърли пищова и тръгна към Ла Фарг с извадена рапира.

Полузашеметен, като през воал, капитанът видя, че дракът идва към него. Отрази, доколкото можа, една, две, три атаки, размахвайки оръжието си като пиян, опита се да нанесе удар на свой ред, но противникът му с лекота го отблъсна.

Дракът подхвана жестока игра.

— Вече не те бива, старче.

Той приклекна, изчака спокойно несигурната атака на Ла Фарг и заби острието на рапирата си в дясното му рамо. Благородникът изохка, отстъпи и сложи ръка на раната си. Острата болка го извади от безчувствеността. Но земята продължаваше да се люшка под него, струваше му се, че е напълно оглушал.

— Отдавна трябваше да оставиш рапирата си.

Ново нападение — и този път Ла Фарг усети, че оръжието се забива в лявото му бедро. Кракът му не издържа на напрежението и мъжът се олюля. Като по чудо остана прав. Отстъпвайки, избърса с ръкав обляното си в пот и кръв чело. Няколко пъти премигна. С грамадно усилие на волята успя да съсредоточи вниманието си върху неясния силует, който стоеше насреща му.

— За съжаление, късно е старче. Сбогом — рече Кх’Шак и се приготви да нанесе фаталния удар на противника си, който изглеждаше грохнал.

Но Ла Фарг атакува.

Захвърляйки рапирата си и ревейки като диво животно, той се метна върху драка, сграбчи го и здраво го хвана през кръста му. Едър, як, здрав, капитанът на Остриетата притежаваше огромна сила въпреки преклонната си възраст. Колкото и страшен да изглеждаше, големият драк не успя да се противопостави на порива на стария благородник. Използвайки ефекта на изненадата, Ла Фарг беше обзет от яростно желание да победи, подсилвано от енергията на безнадеждността. Кх’Шак усети, че тялото му се отделя от пода. И много късно осъзна, че Ла Фарг го е понесъл към отворения прозорец.

— Луд старик! Ще ни…

С поаленели от кръв устни, Ла Фарг се усмихна грозно и нададе победен вик, когато двамата се строполиха заедно в празното пространство.