Алхимикът от Сенките [bg]

— На какво смятате, че играя, господине?

— Още не зная вашите правила и целите, които преследвате. Но мога съвсем отговорно да заявя, че всичко свършва тук и сега. Аз не съм господин Дьо Лафмас, госпожо. Войник съм. И ако имате намерение да продължавате да капризничите, разговорът ни ще протече по съвсем друг начин.

— Заплашвате ли ме, господине?

— Да.

— А вие сте човек, който изпълнява заплахите си…

Този път капитанът на Остриетата не отговори.

Италианката издържа погледа му, без да мигне, върна се във фотьойла и покани Ла Фарг да седне срещу нея, което той стори, след като свали портупея и рапирата си.

— Тревогата ви е свързана с Викариус, нали? — рече Алесандра.

Старият благородник кимна с глава. Какво знаеше тя за ударите, които Алхимика нанесе на Остриетата?

— Успокойте се — продължи тя, сякаш четеше мислите му, — не зная никакви детайли за онова, което се е случило някога в Ла Рошел. По този въпрос съм наясно само с най-важното. Но вероятно и това е прекалено много за вас?

Ла Фарг впери безцеремонен поглед в Италианката.

— Известно ли ви е какво съдържат документите, които ни предадохте днес? — запита той.

Алесандра раздразнено повдигна рамене.

— Естествено.

— Алхимика участва ли в заговора срещу краля, който твърдите, че можете да разкриете?

— Заговор срещу трона — уточни тя. — Да, Алхимика е основният двигател на всичко. Негова съмишленичка е и херцогиня Дьо Шеврьоз…

Ла Фарг прие това разкритие без особено вълнение, но той все още не беше чул най-лошото.

— Също и кралицата — завърши авантюристката.

Благородникът едва не трепна.

— Говорите за кралицата майка, разбира се…

Алесандра стана и погали едно от дракончетата си през решетката.

— Вярно е, че тази кралица също е замесена — рече Италианката почти весело. — Не си ли пъха носа винаги и навсякъде?… Но аз говорех за другата, за властващата кралица…

— За Анна Австрийска ли?

— Да.

Ла Фарг на свой ред се надигна, направи няколко тегела пред камината и най-после запита:

— Как се добрахте до тези документи на Черния нокът?

— Откраднах ги…

— От кого?

— Бога ми! От един агент!… Можете ли да си представите колко ги разгневи случилото се, когато научиха?

— Защо?

Искрено изненадана, Алесандра погледна стария благородник.

— Извинете, не ви разбрах?

— Защо откраднахте тези документи от Черния нокът?

— О! — възкликна тя, след като проумя въпроса… — Ще повярвате ли, че също като вас ненавиждам Черния нокът и съм готова да сторя всичко, за да му навредя?

Той се приближи към нея.

— Не — отговори. — Няма да ви повярвам.

Тя се усмихна и не се поддаде на изкушението да се отдръпне.

— Защо тогава? — настоя Ла Фарг.

— Тъй като бях получила заповед.

Той още повече се приближи.

Сега двамата едва не се докосваха и Алесандра вдигна глава, за да срещне мрачния поглед на събеседника си.