Алхимикът от Сенките [bg]

— Нима Кардиналът има някакви оплаквания от успеха на моята мисия в Ла Рошел?

— Не. Но той си спомня за една личност, към която хранеше интерес, а вие не обелвате нито дума за нея.

Марсиак се досети, че Рошфор говори за скритата дъщеря на Ла Фарг, която Остриетата намериха и вече от един месец пазеха зорко. Заради сигурността ѝ гасконецът дори я повери временно на единствената жена, която някога бе обичал. Името ѝ беше Габриел и тя ръководеше заведението „Малките жабчета“ на улица „Жабешка“, където прелестни госпожици с професионални умения задоволяваха капризите на щедри господа.

— Не знаех коя е тя и какъв интерес може да представлява за вас — защити се Марсиак.

— Къде се намира сега?

— Нямам представа.

— Но известно време се криеше в Париж, нали?

— Да — призна гасконецът със съжаление.

— Посочете мястото.

— Няма значение.

Рошфор се усмихна злорадо.

— Нещо ми подсказва, че девойката живееше в къща, която никак не подхождаше на пола и на възрастта ѝ. Тъй като не научих почти нищо от вас, се наложи да разбия няколко врати и да задавам въпроси на улица „Жабешка“…

Кръвта на Марсиак кипна. Той почервеня, внезапно сграбчи Рошфор за яката, повдигна го високо, така че го принуди да се изправи на пръсти, успя да го премести няколко метра и блъсна с все сила гърба му в портала на църквата.

— Не се приближавайте до Габриел! — промълви през зъби. — Не я заплашвайте! Забравете дори името ѝ или, Бог ми е свидетел, ще ви убия!

Смъртноблед и с треперещи устни, Рошфор глухо изсъска:

— Пуснете ме, Марсиак. И си спомнете, че сцената се разиграва пред свидетели, които няма дълго да останат невъзмутими, ако продължавате…

Гасконецът наистина беше забравил за двамата благородници, които търпеливо чакаха на ъгъла на улица „Пещ“. В мрака им беше трудно да видят какво точно се случва. Но от поведението им ставаше ясно, че са обезпокоени.

— Ще ми погодят ли мръсен номер? — подигравателно рече Марсиак.

— Достатъчно е да ви разпознаят…

Гасконецът размисли, след което неохотно пусна Рошфор.

— Не се приближавайте до Габриел — повтори той и заплашително размаха пръст. — Никога!

Заслепен от гняв, не видя юмрука, който го свлече на земята.

— А вие — сряза го Рошфор — никога не вдигайте ръка срещу мен. Не забравяйте кой съм, не забравяйте на кого служа и най-вече — не забравяйте къде ви е мястото.

Изрекъл тези думи, изпълнителят на мръсни поръчки на Кардинала се обърна и със спокойна крачка си тръгна, като разтриваше дланта си.